Фотографии
Фотографирам: свирка на локомотив и тичинков прашец. И следи от смола по шосето.
Вятърът композира. Композиция в лилаво-оранжево. Като неочаквана среща.
Искам да ме срещнеш. Да ме погледнеш с онези очи: слънчеви зайчета, играещи по кожата ми.
- Нощните птици винаги са били самотни. На това дължат чара си.
Обещаваш ми. Както винаги - обащания в червено.Червено със златисти нотки.
Чудя се дали совите могат да различат червеното. По-скоро - не.
Самотата ми има оттенъци. Мога да ги видя. Оттенък на черно и сиво. Тя звучи. Като цугулка и чело. Дали трябва да й се съпротивлявам или да я оставя да ми обещае?
Обичам да ми обещават. Да ми обещават... в червено, в златисто-червено...
Фотографирам: жужене на пчела и малки бръчици около очите. И лимонени дървета.
Чувам дишането ти. Като симфония. В полунощ. Създай ми симфония. Наречи я на мен.
Като кадифе. Като носталгия по цветовете. Моите цветове. Цветовете на самотата ми.
Искам да ме срещнеш. Да ме докоснеш с онези ръце: кладенец с жива вода.
И да си отидеш. Без да ми обещаваш в златисто-червено. Без да ми подаряваш симфонии. И да ме оставиш на черно-сивата ми самота. Самота със звучене на цигулка и чело.
Фотографирам: дърво без плодове. Без листа. Само ствол и корени. Дърво -мелодия. Дърво по обед. Разстояние от пяна. Камък. Усмивка на камък. Като колаж. Като послание.
Къща от захар и пясък. С ограда от чимшир... и охлюви. Голи охлюви на всяка крачка.
Като след дъжд. Като пречистване. Като писмо. От някой, който обича. До някой, който иска да бъде обичан.Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Стоева Всички права запазени
