Гавра с личността или както щете го наречете
Мина доста време, откакто споделих с вас каква диагноза ме сполетя. Животът продължава, със или без нея, и ето ни отново заедно. Не само лошите моменти се споделят с приятели, а и добрите и дори най, най-добрите. То във времето, в което живеем, които не ходят на лекар, само те са здрави, така че животът продължава с песен.
Отново съм на път.
Този път се правя на бизнесдама, без 20 килограма куфар и 10 кг ръчен багаж. Само с електронната ми книга и дамската чанта. Чувствувам се горда, застанала на дългата опашка, до претъпканите куфари на моите сънародници, скатала на дъното на чантичката си „пачката“ за престоя ми в България. Компанията ми е младо, лъчезарно момченце, на което току-що са му поникнали крила и което ще полети с дипломата си в ръцете за някъде, защото тук, в неговата и моята родина, няма място за нас. За майка му, за сестра му и за хиляди като него и мен. Няма да го топли тук дори мастерската му степен и отличната диплома. То щ ...