Глад
Обличам се в топлината на тялото ù, докато тя попива с език последнити капки водка от гърдите ми... После тя стана и ме поведе в мрака, изваждайки ме от разсеяността ми, влязохме в изгубена пустиня... Тя за миг се спря, но аз я прегърнах и тя чу сърцето ми - познала ритъма му, спокойна като котка се отпусна и така се изгубихме в телата си... Тя ме намери в дълбочината на очите ми, а аз я намерих на брега на мистерията и така чух крясъците на сърцето ù - там, вътре в нея... Под сянката на Любовта, като ритъмът ù ставаше все по-ускорен от екстаза на преплетените ни тела и нямаше край... Имаше само глад - духовен, който ни изгаряше отвътре и затова парещите ни сърца така жестоко се вплитат - хищниците на Страстта... Изтощени и изпепелени, падайки в зимата, като два лебеда на дъното на съня - там, където е домът ни между живота и смъртта...
Слънцето ни събужда от зимната летаргия, като изгаря перата ни... Голи и полусъбудени се нахвърляме един в друг, за да утолим сутрешния си глад...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милен Пеев Все права защищены
