Брат ми е идиот! Понякога  върши изключително глупави неща. Например, ще вземе да покани приятелите си, аз като сестра ще ги нагостя, ще донеса нещо за хапване и някое друго сокче, а той ще пръдне и ще ме обвини, а глупавите му приятели всеки път се пръскат от смях. Ще тръгна да се оправдавам, ала цялата ще почервенея, а тогава се губи всеки смисъл за оправдаване. После ще дойде, ще ме потърка по главата с ръка, ще се усмихне и ще каже- "Беше яко, нали?". Да, да - сто пръдни на чужд, ще кажа гръб (все пак съм момиче) са малко! Или пък, това най-ме вбесява, ще се скрие зад вратата и - бам! - ще ме уплаши, ще се ухили и ще каже провлачено, като развалена грамофонна плоча - "ииииззвиииняяявааай!". Като го казва това все едно ми казва - "удаааариии меее по лиицеетооо!". Но все пак всичко казано до тук влиза в графата "нормални взаимоотношения между брат и сестра".

    Преди месец се скарахме много сериозно!Разхайтените му дружки бяха отново на гости. Настаниха се в гостната, седнали на канапето. За жалост, в този ден бях забравила подаръка на една близка приятелка по-случай моя рожден ден върху масичката, точно до канапето. Беше ми подарила стъклена сферичка. Много ми харесваше! Бях в стаята си, когато брат ми каза да нагостя приятелите му. Нямах желание, но все пак е брат и реших да го послушам. Когато отидох в гостната, един от приятелите му беше забелязал стъклената сферичка и я разглеждаше. Започна да си я подхвърля, навярно за да се направи на интересен, но това ме вбеси. Казах му да остави сферата, но той още по-силно започна да си я подхвърля и изведнъж сферата се изплъзна от ръцете му и се счупи. Бях толкова ядосана, че без да се замисля му зашлевих шамар. Той си барна бузата и започна да вика. Брат ми пристигна и ,разбрал-недоразбрал, започна и той да ми крещи, даже ми изви китката. Не можах да се сдържа и заплаках. В един момент се обърнах към него и с възможно най-презрителен израз на лицето му казах - "ти не си никакъв брат, ти не си никакъв мъж". Обърнах се и побегнах към стаята си. Навярно ме мразеше - да, видях го в лицето му, в очите му. Искаше да ме удари, но пред приятелите си се въздържа. От тогава не си говорихме близо месец.

     Скоро след това ме приеха в университета в другия град до нас. Брат ми, вече се уверих, е изключително е глупав! Той нито ми честити, нито нищо. Напоследък стана неразговорчив, намръщен, а бе, глупава работа. Дойде денят на моето заминаване. Дойдоха да ме изпратят мама, татко и за мое учудване - брат ми. Мама ме прегърна и ми даде последни съвети да се пазя. Общо взето, баща ми направи същото, а брат ми само ми стисна ръката и каза - "чао и да се обаждаш", но това "да се обаждаш" сякаш го каза от задължение. Качих се във влака и си намерих място. Подадох глава да ги видя за последно и да им помахам. Влакът бавно тръгна! Какво да видя?! - брат ми вместо да се радва, че няма да му досаждам, че няма да си спомни за обидата като ме няма - това е толкова е глупаво - беше прегърнал майка и плачеше като дете.

    Дръпнах си ръката и веднага седнах. Започнах да плача и само повтарях- "брат ми е толкова глу... глупав...".