Всичко започна, когато ми избягаха доматите. От няколко дни се опитваха да си прегризат веригите, но никога не съм вярвал, че ще успеят. Бях чувал слухове за подивели домати, събрали се на стада високо в планините и сега започнах да се замислям, че може и да е истина.
Примирих се със загубата и влязох да си изпека 2-3 краставици. Новият сорт имаше много по-малко кости и се печеше два пъти по-бързо. Чувах песента на марулите и репичките в градината и след обилното похапване съм задрямал. Събудих се от страхотна врява, идваща от лехите с грах, скочих и изтичах на двора. Един безразсъден заек се беше опитал да мине близо до грахà и сега плащаше прескъпо за смелостта си. Два млади мъжки граха го бяха уловили с тънките си, но много здрави стебла и бавно изсмукваха живота от него. Усмихнах се, сега щях да храня няколко гърла по-малко! Бях пуснал две тикви свободно да обикалят и пазят двора. По-малката от тях, с диаметър един и половина метра, беше с ужасен характер и неканени гости беше почт ...