26 июл. 2015 г., 11:59

Години на Слава (Ages of Glory)

1.1K 0 0
1 мин за четене

"[...] А когато най-сетне приближиха високите порти на града, той спря хода си, обърна поглед назад, и рече:


- Толкова време мина... Толкова дни, години,... столетия... Толкова лета и зими се изредиха, че не помня вече где заминах, защо я оставих, поради що пуснах ръката ѝ и позволих на вятъра да ме отнесе надалеч; през планини, реки, гори и морета... Где бях?... Къде се сражавах?... Къде не загинах?... Защо не умрях?... Ала сега знам! Заради нея! Поради щото Луната винаги бди над своя вълк, ако ще и накрай Вселената да бъде.


Настъпи кратко мълчание. Всички слушаха думите му; най-вече тия, в чиито сърца витаеше същата магия, но дори и ония, които в мрачните дни бяха изгубили сродните си души.


След малко конникът поде отново:


- Ала аз вече съм тук! - рече той гордо, докато вятърът брулеше гъстите му, черни коси. - Тук съм, пребродил високи планини, дълбоки реки, бурни морета и непрогледни гори. Тук съм!... След три столетия, тук съм! Мечът ми се бе строшил, щитът ми се бе разцепил, лъкът се скъса, а копието се прекърши, ала волята ми нивга! Затуй съм тук сега, за да кажа на вас, стражи в златни брони, отворете огнените порти, защото безценен дар ме очаква... Волята ми,... една-едничка, ала предостатъчна за безчет вечности в безброй вселени.


Пазителите на Главната порта се поклониха, отзовавайки се на призива, заеха се за работа, а след миг веригите затракаха в такт, последвани от шума на пантите. Всички бяха затаили дъх. И тогава дверите зейнаха широко, а един пред друг, на около двайсетина метра разстояние, се намираха Бéнгел и Éвендин. Вятърът бе спокоен, ала изведнъж се усили и не се мина време, когато двамата като че ли препускаха един към друг. А там, където камъкът се сливаше с тревата, където портите докосваха телата си, там двамата се сляха в прегръдка и допряха страстно устните си.


Птиците и зверчетата пееха, гората се радваше, планината гордо извисяваше снагата си, а морето тихо посрещаше Новите дни, които щяха да настъпят. [...]"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милен Момчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...