Голям ден, големи неприятности

         Беше дълга седмица, на която не му се виждаше края. С Мария го играехме платонично влюбени, но целувките, които ми подаряваше щедро, като милионер, не ме успокояваха, а само палеха пожари в мен, които гасях с обилно количество водка. Помагаше, но само докато си легнем.  Тогава започваше истинската драма в стил Шекспир с много кръв и въпроси, на които отговорът никога не беше еднозначен от сорта на „да бъдеш или да не бъдеш”. Така и не му намерих правилния отговор на този въпрос. Поне разбрах защо няколко века продължава да е актуален  и да е в топ десет на най–често задаваните въпроси. Явно и други са изпитвали същите трудности като мен.

         Единственото събитие в тази безметежна, като времето на Брежнев, седмица  бе дело на Арчи, който въпреки моите екзистенциални проблеми успя да стане мъж. И то с кучка от класа. Породиста и с родословно дърво, което, докато го прочета, ми отне половин час. Пък и името й едно такова любеобвилно – Каризма.  Нашият не срещна никакви сериозни пречки в ухажването и от три дена ми се разкарваше с гордо вдигната опашка, което още повече вгорчаваше сивото ми ежедневие, изпълнено с революционно очакване. Остави друго, ама отказа  бирата и взе да спортува, все едно се готви за световното първенство. Явно мина на диета. Какво ли не правим, за да впечатлим една кучка. По стечение на обстоятелствата и за да освободя насъбралото се в мен напрежение му играех спаринг партньор и заедно гонехме кучките из Южния парк. Той - настървено, с гордо вдигната опашка, аз - умърлушен като домат, преживял петдневна суша.

         В петък дойде благата вест. Мария обяви, че въздържанието е пред своя край и вечерта ще ми се случат много хубави неща.  Взех да викам ура и да усещам как напрежението в мен спада, като нивото на река Дунав в сантиметри. Ако беше до мен, щях направо да я награбя, като строителен работник торба цимент, но, нали съм си джентълмен, предложих да отидем на ресторант преди голямото събитие. Тя веднага прие, макар че тайно се надявах да откаже. Ей, тия жени! Никога не схващат кога един мъж прави едно предложение само от куртоазия, а веднага го захапват, като дете биберон.

         Нямаше как. Зарязах клиента, който тъкмо ми обясняваше някакъв сложен казус и се втурнах към апартамента с ентусиазма  на доброволец от Червения кръст. Когато една жена почне да ти обяснява, че ти е замислила редица хубави неща за през нощта, трябва да направиш поне усилие да изглеждаш перфектно като английски аристократ  и чист като теляк в градската баня.

         Изкъпах се с бързината на еколог, пестящ водните запаси на планетата. Облякох си костюма „Армани”, който пазех само за среща с президента и се поръсих с няколко капки парфюм „Хуго Бос”, колкото да подчертая дискретно излъчването ми на готов на всичко мъж.  

      Половин час преди уговореното време бях паркирал в ресторанта и надигах първата си водка, с настървението на руснак в началото на запоя. Пешо педерастчето  ми правеше компания на чашка „Перно” и кротко си говорехме за нещата от живота, като ветерани от две световни войни, които си спомнят за баталните битки с умилението на стара мома за първата си любов.

       Мария разцепи минутата на две и се появи точно навреме. Беше ослепителна, като следобедно слънце. Зелената рокля прикриваше свенливо напиращите  й да излязат на показ прелести. В очите й играеха дяволито закачливи пламъчета, които можеха да трогнат и закоравял сутеньор.  Боже, тази жена щеше да бъде моя тази вечер! Мислено благодарих на Господ за късмета, който ме е споходил. Чувствах се като въжеиграч, който току-що успешно е стъпил на твърда почва.  

-  Какво ще пие моето момиче?

-  Мисля, че една водка ще ми се отрази добре. Днес имах страшно напрегнат ден.

-  За напрегнат ден чаша водка е като антибиотик за болен човек. – одобрих избора й.

Пешо, който кротко стоеше до нас, се втурна да изпълнява поръчката й. Аз сложих ръката си върху нейната и казах твърдо, като съдия четящ присъда:

-  Тази нощ си изцяло моя, нали?

Все пак не трябваше да забравяме главното, защото, ако на нея днешният ден й е бил напрегнат, на мен цялата седмица ми бе напрегната, като пружина на часовник.

Тя се засмя звънливо като планински поток и каза:

- Твоя съм. Няма никъде да бягам. Стига пак да не ни удари земетресение.

- Земетресението мога да го предизвикам само аз, но и тогава не мърдам от леглото.  Бай Ставри миналия път показа, че няма нищо страшно да пазиш апартамента при природен катаклизъм.

- Миличкият ми той!  Нещо напрегнат ми се виждаш. – засмя се тя и прокара ръка по лицето ми. Това веднага предизвика няколко локални пожара в мен и само с голямо усилие на волята, дължащо се на футболните ми тренировки, се въздържах да не я награбя на мига. В този момент Пешо й сервира водката и окончателно путоши напрежението.

- Как са влюбените ми гугутки?  - запита с пискливото си гласче. – Като ви гледам, подозирам, че тази нощ в блока няма да може да се спи. Толкова сте ми влюбени.

Мария се засмя притеснено, а аз пуснах  лека неангажираща усмивка  в стил Брус Уилис и казах.

- Пешо, ако чуеш нещо, от Арчи ще е. Откакто стана мъж тази седмица, гони всички кучки из квартала настървен, като Джак Изкормвача. 

- Ама той мъж ли стана? – плесна с ръце Пешо – Браво на него. Вече си имаме още един пич във входа.

- Сега, като научи добрата новина, ще ни оставиш ли? – подсетих го.

- Извинявайте милички! Веднага ви оставям да си гугукате.

Той се запъти към кухнята, а аз вдигнах чашата и казах:

- Наздраве, мила! Да пием за предстоящата нощ!

- Наздраве, скъпи!  За приятните изненади, които съм ти подготвила.

Чукнахме се с впити един в друг погледи и отпихме. Студената водка угаси няколко от локалните пожари , които бушуваха в мен и вкара игрив блясък в очите ми. В погледа на Мария също загоряха палави пламъчета. Най–сетне нещата придобиваха желаната от мен окраска. Идваше моят час и този път нищо нямаше да ми попречи да се насладя на Мария. 

- Говориш така, сякаш никога не сме го правили. – отбеляза тя.

Нямаше си и на идея колко права беше. В тази двойка поне за единия щеше да е като за първи път, докато другият щеше да бъде напред с материала, но какво да се прави. Случва се и в най–добрите семейства.

- С теб, мила, всеки път ми е като за първи. – казах на глас - Това е, защото те желая все по–силно. За мен ти си като водка. Няма да ти се наситя никога.

         Не бях ли добър, а? Понякога се учудвах от себе си. Мария потвърди самооценката ми като се засмя и отново прокара ръка по лицето ми. Докосването й беше нежно като слънчев лъч и накара кръвта ми да закипи като вино в бъчва.

- Голям си ми образ. – каза тя и този път подплати думите си с продължителна, като адвокатска пледоария, целувка. – Не знам как го правиш, но ме размекваш, както никой мъж до сега.

- Аз просто съм си един голям чаровник. – казах скромно – На времето бях любимец на всички баби  от квартала. Ходех със синини по бузите защото постоянно ме щипеха, тъй като съм бил много сладък.

- Само бабите ли? – през смях запита тя.

- Е, тук-таме и някоя млада майка ме пощипваше. Тогава им се заканвах наум „ще видите вие, като стана голям мъж”. Веднъж се изпуснах и го казах на глас на една майка и тя падна от смях, ама не ме ощипа втори път.

- Ей, от малък си бил чешит.

- Някой трябваше да играе и тази роля, та реших аз да я взема, то пък се оказа, като че ли е писана точно за мен.

- Така е скъпи. Направо си за Оскар.

- Номиниран съм значи. Браво. Това трябва да се полее. Наздраве.

Чукнахме се и отпихме. Ама и Мария си я биваше в тази област. Не галеше водката само, както правят повечето жени, а си я пиеше отговорно, като руснак. Обичах жени, които не гледаха на питието като на нещо чуждо и безполезно, а се отнасяха към него като към добър любовник. Все повече се влюбвах в тази жена. Ако продължаваше така, съвсем скоро щях да стана безнадеждно влюбен романтик, на който му се причува Менделсон. Не беше най–добрият вариант за продължаване на една връзка. Поне за мен. Отпих отново от водката, за да прогоня тези проблемни мисли в главата ми. Почувствах се малко по–добре. Готов за нощни подвизи, реших да не губя повече време и казах:

- Искаш ли да ставаме?

- Да. Време е. – съгласи се Мария.

- Никъде няма да мърдате. – гласът беше груб като шкурка и висок като десететажна сграда.

Вдигнах глава, за да визуализирам собственика му.  Оказа се грамаден, като купчината боклук пред блока ми и малко по–чист от нея. В огромната му ръка се губеше пистолет,  но не дотолкова, че да не забележа, че сочеше челото ми. До здравеняка с пистолета се беше изпънал дребосък, който, въпреки високите токове на обувките, едвам го докарваше на височина до корема на купчината боклук. Определено бяха интересна комбинация, но не беше сега момента да разсъждавам върху симетрията в природата.

- Момчета, явно е станала някаква грешка. Ние не сме вашите хора, затова ни оставете кротко да си тръгнем. – казах с равен като линия глас, макар че вътре  в мен назряваше безпокойство.

- Теб никой не те е питал бе, келеш. Затваряй си устата, за да не я затворя аз! – каза дребният. Гласът му бе тънък и писклив като на Пешо педерастчето, което за малко да ме накара да се изсмея, но се спрях навреме. Не беше подходящ моментът за демонстрация на добро настроение, а и подозирах, че момчето има цял рафт от комплекси, който можеше да се стовари върху главата ми.

- Добре. Млъквам. – успокоих го – Ако ти се струва, че говоря много, това е, защото съм адвокат.

- Картоф, ама тоя наистина говори много. – изграчи грамадата – Да взема да го ступам малко, та да престане.

- Не сега! Ще му дойде времето и на това. Трябва да ги товарим в колата и да изчезваме.  

Явно малкият беше шефът. Поредният джобен Наполеон. Тия бяха най–опасните.

- Хайде, ставайте и тръгвайте пред мен. – каза големия – И без глупости, че спусъкът ми е много мек.

- Явно и други работи са ти меки. – рекох и веднага получих един по врата. Мамка му! Голяма уста имах. Мария ме погледна умолително и й кимнах с глава, че ще мълча като гроб.

         Тръгнахме към вратата на ресторанта. Представа си нямах какво ставаше и това силно ме изнервяше. Да не говорим, че сексът отново бе мираж. Това все повече заприличваше на древногръцка трагедия с елементи на комедия.  Реших тъпкано да им го върна на тези. Само да ми се отдаде възможност.