Голям ден, голяма драма
Един слънчев лъч, нахален като катаджия, ме тормозеше настоятелно от няколко минути. Известно време се съпротивлявах упорито като притиснат в ъгъла боксьор, но накрая хвърлих бялата кърпа и се предадох, отваряйки очи. Едва не подскочих от изненада, когато първото, което съзрях с разфокусирания си поглед, бяха две голи и невинни със своята белота гърди. Издигаха се и се спускаха равномерно и прецизно като часовников механизъм. Бяха малко по–малки от планински възвишения и стегнати като гвардейци. В първия момент помислих, че е станала голяма грешка и съм попаднал в рая на мястото на някой, който се е борил със зъби и нокти за това. Преместих поглед към притежателката на тези съвършени форми, изваяни от природата, с търпението и майсторството на ренесансов творец и видях доволното лице на Мария, която спеше кротко като лъвица. Чак сега ситуацията взе да ми се прояснява като лятно небе и в съзнанието ми нахлуха спомените от предишната нощ, нетърпеливи като депутат ...