9 мар. 2013 г., 22:18
4 мин за четене
Отминаха коледните и новогодишни празници. Животът облече сивия си костюм, въздъхна и с наведена глава излезе навън. Между блоковете имаше опасни заледени участъци от разтопения от предните дни сняг. Комшийката от втория етаж се бе разтупала с ролки на главата. Някакъв старец от съседните осеметажни панелки ситнеше, като внимаваше да не се подхлъзне. Идваше от магазина с хляб и торбичка прясно мляко, пенсионерско от 89 ст., което свършваше в 10 часа сутринта. Дебелият господин от седмия етаж на вход А по най-арогантен и безцеремонен начин влачеше огромна елха, която безпомощно разперваше ръце по калния сняг. Косите ù изметоха и направиха пътечка от входа до контейнерите за боклук. Там господинът я захвърли до празни картонени кутии, препълнени найлонови чанти с надписи Била и Лидъл. Наоколо се търкаляха пластмасови еднолитрови бутилки от Кола Лайт и Каменица. Имаше и една малка симпатична елхичка, която гледаше с интерес огромната елха.
- Ох!- каза голямата елха. – Грубиянин! - и погле ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация