valia1771 (Ивон)
371 11660
9.03.2013 г., 22:18 ч.

Голямата Ели и малката Ели 

  Проза » Разкази
910 0 20
4 мин за четене

 

     Отминаха коледните и новогодишни празници. Животът облече сивия си костюм, въздъхна и с наведена глава излезе навън. Между блоковете имаше опасни заледени участъци от разтопения от предните дни сняг. Комшийката от втория етаж се бе разтупала с ролки на главата.  Някакъв старец от съседните осеметажни панелки ситнеше, като внимаваше да не се подхлъзне. Идваше от магазина с хляб и торбичка прясно мляко, пенсионерско от 89 ст., което свършваше в 10 часа сутринта. Дебелият господин от седмия етаж на вход А по най-арогантен и безцеремонен начин влачеше огромна елха, която безпомощно разперваше ръце по калния сняг. Косите ù изметоха и направиха пътечка от входа до контейнерите за боклук. Там господинът я захвърли до празни картонени кутии, препълнени найлонови чанти с надписи Била и Лидъл. Наоколо се търкаляха пластмасови еднолитрови бутилки от Кола Лайт и Каменица. Имаше и една малка симпатична елхичка, която гледаше с интерес огромната елха.

- Ох!- каза голямата елха. – Грубиянин! - и погледна с ненавист дебелия господин, който се изсекна шумно с два пръста, че е свършил тази неблагодарна и под достойнството му работа, с широки крачки се запъти към огромен лъскав черен мерцедес с кръгли фарове, важно свирна с алармата, дълго се намества вътре, като говореше с някой по джиесема, после завъртя ключа и потегли с мръсна газ.

- Здравейте! – учтиво поздрави елхичката. – Аз съм малката Ели. Май си изпяхме песента и ще чакаме да ни извозят.

     Голямата елха замълча важно. Не ù се говореше с такава дребнячка. Освен това от препълнения контейнер се носеше невероятна смрад, а тя не беше свикнала на такива миризми. Там, откъдето идваше, всичко беше много изискано и чисто, апартаментът ухаеше на жасмин, ябълки и канела. А господарката!  С каква любов я окичваше! Беше фина и интелигентна жена, с романтична душа, учителка в детска градина. Обичаше децата и професията си, а господарят се занимаваше с бизнес и вечно беше зает. Идваше си само за едно спане, дори и на празниците отсъстваше за по няколко часа. Имал важни срещи с хора. Господарката мълчеше и нищо не казваше, но винаги беше тъжна. Един ден тя се прибра с чисто нови играчки и гирлянди от Джъмбо. На главата ù сложи прекрасна златна звезда. В голяма картонена кутия, която измъкна от горния шкаф на секцията в хола, имаше още играчки от минали години. Бяха още по-красиви и лъскави. Само как им се радваше и ги милваше. На една топка бяха нарисувани ангелчета и господарката се разплака на глас. Беше си припомнила нещо. Дъщеря им учеше в чужбина и със стопанина посрещаха празниците сами от няколко години. Нямаха приятелски семейства. Обикновено гледаха телевизия и мълчаха. Само от време на време нарушаваха тишината с въпросите – „Кога ще ядем? Да стопля ли питката? Искаш ли пай? Да ти сипя ли още винце? Какво дават по БиТиВи? Я, включи да видим Нова!“.  После пак мълчаха и пак гледаха телевизия. Всъщност господарят държеше дистанционното и гледаше в телевизора сериозно и съсредоточено. Тя също се правеше, че ù е интересно, като от време на време го поглеждаше скришом, като че ли искаше нещо да му каже, но после се отказваше и тихо въздишаше. Голямата Ели бързо научи всички новини и публицистични предавания наизуст. Разбра, че хората всъщност имат много и различни проблеми и че е изкарала голям късмет с нейните стопани. В гората естествено нямаше телевизия и сега всичко ù беше безкрайно интересно. Ах, колко кратко ù беше писано да бъде щастлива. Но тя беше подготвена затова. Знаеше, че ще живее само една зима. Ще бъде накичена с много гирлянди, ще ù сложат корона със звезда, ще танцуват,  ще пеят пред нея, ще вдигат тостове. Колко много ù завиждаха другите елхи, които не бяха отсечени в гората. Сбогом! – проплакаха те. - Сбогом! – важно им отвърна голямата Ели, щастлива, че беше една от избраните.

- Идват! – извика малката елхичка, по която все още имаше остатъци от лъскави гирлянди. - Камионът пристига за нас!

- Мдаа,- замислено каза голямата Ели и изведнъж забеляза дребнячката. – А ти откъде се взе? Как прекара празниците?

- Аз съм от монолитния блок отсреща, от шестнадесетия етаж. Прекрасно изкарах! – весело отговори малката Ели и продължи – Знаеш ли, че аз познавам дебелия господин, който току-що те изхвърли. Казва се Муци. Той идваше често при моята господарка, носеше цветя, бутилки с лъскави етикети, бонбони и скъпи подаръци, но винаги в големи торби, през които нищо не се виждаше. Усамотяваха се в съседната стая. После винаги оставяше пари на тръгване на масичката в хола, а на Коледа и Нова година прекара ранните следобедни часове пак при нас. За Коледа купи на господарката лачена розова чанта и парфюм, а за Нова година златен часовник. Много добър човек! Дори ми купи играчки и сам ме накичи! Само как се радваше господарката. Подскачаше и пляскаше с ръце зад него. А той? Ако знаеш само колко е забавен и какви смешни истории ù разказваше. Господарката се заливаше от смях. Пускаха някакъв канал от телевизията, само с песни, където всички певици бяха много красиви и с ангелски гласове, но моята господарка беше най-хубава от всички взети заедно. Дори припяваше по-хубаво от тях. Когато господин Муци си тръгваше, а той винаги бързаше, господарката цупеше устни, казваше му, че много ще ù липсва, но той я погалваше по бузката, целуваше я и нежно ù шептеше да потърпи още малко. А вечерите, когато господарката оставаше, са…

     Един смугъл работник грабна малката Ели и я хвърли в зиналата уста на камиона. След секунда я последва и голямата Ели. Беше станало много шумно и вече никоя не чуваше другата какво говори.

 

 

© Ивон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??