В село Хлопка си взаимодействаха младата Тотка Ангелова и баба ѝ Минка Милева. Планинският скъпоценен камък събираше в себе си не повече от двеста души. Рядко можеше да се види жива душица, кръстосваща тези бъкани с клечорляци земи – и псетата жално лаеха, и кокошките трудоемко обладаваха въздуха с неориентираните си кудкудякания, които наподобяваха мъченически вой.
Десетина улици, хванали се дружно за сухите ръце, съставляваха честта на бавно загиващото село. Ситни камъчета пък изграждаха тях. Пари за асфалт нямаше, но хората не мрънкаха. „Колкото имаме – толкоз“, учеше на Морал своите съселяни старият Кирил, който затвори очи завинаги преди два месеца. А днес беше 28 ноември 2017 година.
След него стартира процес на духовен упадък. Млади и стари все по-рядко се поздравяваха – ако ги попиташ защо правят така, ще ти отвърнат, че не се са видели…
Но не!!! Не това бе причината. Не това можеше да представлява отговор на въпроса. Рошава метла измете възпитанието от душите на хората, които ...