Някога, в някакво село живело едно бедно семейство - леля Иванка и чичо Петър.

Къщата им не била голяма, но за тях стигало. Дворчето също било малко, но поддържано с любов. Всички се спирали с възхищение пред добре поддържаната градина.

Чичо Петър работил много. Той знаел, че с двете си ръце трябва да поддържа всичко за семейството в малката им къща.

На външен вид и двамата били ниски, пълни

Леля Иванка се грижела за дома. Някога тя била учила за готвачка и при нея винаги можело да се намери нещо вкуссно. Често събирала съседките да пробват новия й сладкиш.

Така минавали дните.

Един ден съседката Мария заминала за града. Върнала се след десетина дни оживена. Тя донесла новини от града. Обяснявала на всички, че не полезно да се яде много и то каквото попадне.

Това чула и леля Иванка. Разбрала-недоразбрала тя прибрала всички тенджери и спряла да готви. Чичо Петър почнал да гладува. Леля Иванка само повтаряла без да е разбрала какво значи ”диета” , че не трябва да се яде много и оставяла на чичо Петър само по една филия хляб, а той сам можел да си откъсне ябълка от дървото. Тя смятала, че така е правилно.

Така минавали дните, докато един ден на село дошъл Митко, детето на сестрата на Иванка. Той бил млад, силен и много образован. Разбрал какво става при леля му. Направил един сладкиш с плодове. С тавата в ръце той тръгнал към леля си Иванка. Уханието на вкусния десерт се разнасяло надалеч. Хората само преглъщали и тайно се облизвали.

По-късно минал покрай къщата на леля си и какво да види: Иванка се била надвесила над тавата и с двете ръце тъпчела парчетата сладкиш в устата си.

Чичо Петър се прибрал от работа и като я заварил така я погледнал недоумяващо.

• • Петре, вземи си парче сладкиш. Аз в момента изпълнявам сцена от филма “голямото плюскане”.

    След този ден Иванка започнала отново да готви. Тя попитала Мария и

    разбрала, че диета не значи абсолютен глад, а приемане на определени неща в съответно количество.

    • От всичко това чичо Петър бил най-доволен.