Някога, в някакво село живело едно бедно семейство - леля Иванка и чичо Петър.
Къщата им не била голяма, но за тях стигало. Дворчето също било малко, но поддържано с любов. Всички се спирали с възхищение пред добре поддържаната градина.
Чичо Петър работил много. Той знаел, че с двете си ръце трябва да поддържа всичко за семейството в малката им къща.
На външен вид и двамата били ниски, пълни
Леля Иванка се грижела за дома. Някога тя била учила за готвачка и при нея винаги можело да се намери нещо вкуссно. Често събирала съседките да пробват новия й сладкиш.
Така минавали дните.
Един ден съседката Мария заминала за града. Върнала се след десетина дни оживена. Тя донесла новини от града. Обяснявала на всички, че не полезно да се яде много и то каквото попадне.
Това чула и леля Иванка. Разбрала-недоразбрала тя прибрала всички тенджери и спряла да готви. Чичо Петър почнал да гладува. Леля Иванка само повтаряла без да е разбрала какво значи ”диета” , че не трябва да се яде много и оставяла ...