19 мая 2011 г., 23:39

Гоненица

1K 0 0
1 мин за четене

Гоненица

 

 

 

Опитах се да те догоня както дете, гонещо вятъра. Опитах се да те преплувам както плувецът- океана. Опитах се да погледна на света ти както слепец, прогледнал току що - прекрасен.
Липсваш ми както на цветето му липсва слънцето... Както на русалката - морето... Както на човека - въздухът... Умирам за теб, както воинът за племето си... Както жрецът - за бога си...
Обичам те, както бебето - родителите си... С онази чистата, невинна любов... Както художникът - творението си... Както скулпторът - фигурата си... Боли ме, че те няма, както го боли слънцето, сменящо луната... Както поет, загубил музата си... Въртя се в орбитата ти, както Земята около Слънцето... без да се допирам до теб... Както планетата около оста си... Привличаш ме към себе си, както земното притегляне - хората... Както медът - пчелите... И в същия момент ме отблъскваш от теб, както плюсът - плюс... Както атеистът, отричащ религията...
Питам се само кога ще свърши тази наша игра на гоненица... Като котка и мишка... Като лъв - антилопа... Ти си ледът, а аз... аз съм огъня... Ти - тъмнината, аз - светлината... Ти си безкрайността, аз - предела... границата... Слънцето и луната... Ти си вампирът, пиещ кръвта на поредния невинен човек- АЗ!
Но те обичам такъв... Защото се влюбих в теб такъв, какъвто си. Обикнах те завинаги такъв - тайнствен... Без да искам промяна...
Защото, ако поискам да се промениш - това би означавало да те превърна в копие на самата себе си. И тогава няма да си ми толкова интересен... Както ученият има интерес към науката си... Както мистикът - към символите... и смъртните - към Свещения Граал... Тогава ще си ми скучен, което значи, че никога не съм те обичала истински.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвети Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...