Гоненица

Опитах се да те догоня както дете, гонещо вятъра. Опитах се да те преплувам както плувецът- океана. Опитах се да погледна на света ти както слепец, прогледнал току що - прекрасен.
Липсваш ми както на цветето му липсва слънцето... Както на русалката - морето... Както на човека - въздухът... Умирам за теб, както воинът за племето си... Както жрецът - за бога си...
Обичам те, както бебето - родителите си... С онази чистата, невинна любов... Както художникът - творението си... Както скулпторът - фигурата си... Боли ме, че те няма, както го боли слънцето, сменящо луната... Както поет, загубил музата си... Въртя се в орбитата ти, както Земята около Слънцето... без да се допирам до теб... Както планетата около оста си... Привличаш ме към себе си, както земното притегляне - хората... Както медът - пчелите... И в същия момент ме отблъскваш от теб, както плюсът - плюс... Както атеистът, отричащ религията...
Питам се само кога ще свърши тази наша игра на гоненица... Като котка и мишка... Като лъв - антилопа... Ти си ледът, а аз... аз съм огъня... Ти - тъмнината, аз - светлината... Ти си безкрайността, аз - предела... границата... Слънцето и луната... Ти си вампирът, пиещ кръвта на поредния невинен човек- АЗ!
Но те обичам такъв... Защото се влюбих в теб такъв, какъвто си. Обикнах те завинаги такъв - тайнствен... Без да искам промяна...
Защото, ако поискам да се промениш - това би означавало да те превърна в копие на самата себе си. И тогава няма да си ми толкова интересен... Както ученият има интерес към науката си... Както мистикът - към символите... и смъртните - към Свещения Граал... Тогава ще си ми скучен, което значи, че никога не съм те обичала истински.