Баба
Баба беше единствена...Не съм виждала такова лице-изпечено като охранена пръст, прорязано от дълбоки бръчки, смеещо се, дълбоко одухотворено....Баба имаше собствен стил и не смяташе да се съобразява с никого...Баба обичаше погребенията...И сватбите..И новобранските...И пристанушите...Ама най-много от всичко баба обичаше погребенията...Защото там е истински интересно-мъртвецът си е мъртвец-няма кой знае какво за гледане, ако изключим един доста интересен на външен вид труп, който от немай къде трябваше да посетим и отредим, както си трябва...Но за това-после. През лятото баба се оказваше гледачка на четири деца-братовчеди на почти еднаква възраст от 10 до 15 години-добри и не толкова, работливи и малко повече, деца-съвсем както си му е редът, спор няма...! Нашите ни оставяха на село от средата на юни, братовчедите ги караха от София от началото на юли...И се почваше веселбата...Колелета, игри на жмичка в сумрачните вечери-защото тогава никой не може да те намери, дори да залегнеш в ...