Гордата вълчица

(История за една първа взаимна и чиста обич)

  Тяхната история започна есента на 2007 година, месец септември. Всичко се случи още ,когато бяха ученици в средното училище. Той не подозираше, че тя имаше симпатии към него. Даже той я отбягваше, в продължение на годините съдбата ги събра по нетипичен начин за него. Бяха изминали две години, след като бяха завършили средното училище през месец май на 2005 година. Вече втора година студенти двамата, тя в един град, той в друг. Следобеда на 4 септември 2007 година той я покани непринудено на кафе.Тя нямаше против и отидоха на разходка, пиха кафе в късния есенен следобед. Докато седяха един срещу друг, тя го гледаше с отворени искрящи очи. Той не подозираше, че тя така много го харесва. Мина малко време и двамата, момичето и момчето, станаха двойка.Те живееха в една махала, две преки пресичаха техните домове. Той ходеше често на гости при нея, момичето живееше с майка си и баща си.

Тя бе отгледана от нейната майчица и баба (майка на майчицата й).Нейното възпитание бе във висок морал и голяма гордост. Рядко срещано възпитание, да не кажа, че вече няма такова, поне в градовете. И тя, като него, бе едно дете на родители,както и той,бяха му казвали,че тя не е искала братче или сестра,искала да е само тя, една на майка и баща. От този факт можеше да си проличи нейната гордост и отчасти егоизъм. Въпреки всичко, когато тръгнаха, те си бяха първи един на друг. Тя не него и той на нея. Момчето също беше гордо, но момичето му бе по-гордо от него. Имаше характер, даже хаплив, но винаги пряма и без емоции. Точно тази нейна гордост много го привличаше. Наричаше я Вълчица, не за друго, а защото имаше очи и поглед на вълчица.Остър, понякога суров и в редки случаи очите й блестяха, като истински искри на разярен хищник...

Тяхната любов бе необикновена, защото те се разбираха по интуиция един другиго. Когато тя беше тъжна, той бързо го разбираше и правеше всичко тя да бъде утешена.Откакто ходеше в нейния дом, се научи да пие кафето топло, преди това го пиеше студено.Тя обичаше да се излежава,след като бе будна сутрините. Имаше мила усмивка и винаги когато го виждаше в стаята си, очите й изгряваха от радост, затова че първото нещо което вижда, бе лютият й Гого.Тя така го наричаше, тяхната сватовница бе една учителка по математика на частни уроци. Там Дидка го видя за първи път – нейният Гого, така го наричаше учителката по частните уроци – Гого. На нея й казваше Диска, тя й бе като дъщеря. Веднъж на един урок, Диска донесе кутия бонбони и степче (сок на прах, който се разтваря във вода). По време на уроците по математика, те се очертаваха по малко, жената която им преподаваше математика беше като техен родител. Но в същото време, тя определи тяхната младост и чиста обич.След уроците, Диска и Гого си тръгваха заедно, той й говореше, тя го слушаше какво й казва. Веднъж тя му даде нейни картини, тя ги бе рисувала, а на Гого му стана драго. След като той ги разгледа в тях, й ги върна и благодари,че му е дала нейните картини и ги е оценил. Тези неща се случиха няколко години преди да станат двойка и една голяма чиста любов.

Той много я обичаше, тя него – също, макар че не изразяваше много емоциите си. Тя казваше на него: Аз веднъж казвам, че те обичам и когато го кажа, то е наистина. Даниела бе много гордо момиче, своеволно с твърд характер. В продължение на годините, нещата малко се измениха.Той правеше грешка след грешка, но продължаваше да я обича, докато не я загуби...

Беше станало края на месец май и тя отиде на морето да работи. В един късен следобед, в края на месец юни на 2015 година, тя му бе звъннала. Гого чу думи – истинки светкавици сред слънчев ден. Тя му бе казала, че иска да бъдат вече само приятели не двойка. Той не знаеше какво да каже, какво да направи, но от този ден дойдоха неговите кървави мъки.Тя бе намерила друг, по-точно една нейна съученичка и приятелка я бе запознала с един, който я е харесвал,още като бяха заедно Диска и Гого. Горкото момче,той премина през кървав ад, мъките му бяха несравними с никоя физическа болка. Тяхната връзка продължи осем години и половина. Отиваха си много, бъркаха ги за сестра и брат, много си приличаха по очи ,овал на лице и излъчване.Бяха сътворени от Бога, но и Бог ги раздели, след тази болка той осъзна и разбра жестоко грешките си, докато беше с нея.Разбра ги тези грехове, които сам на себе си бе причинил. Мъката не успя да го унищожи, донесе му мъжество и мъдрост и най-вече си взе поука. В същото време я заобича повече и от преди, но този път обичта му бе правилна и осъзната. Не успя да срещне друго момиче след нея. Ходеше по улиците, виждаше останалите двойки. Но виждаше правилно, че те не си отиваха нито приличаха, както беше при тях. Той,Гого,  също много харесваше вълците. Веднъж, отдавна бе ,още когато бяха заедно, му сподели, че харесва Диска вълците и тя .Тези хищници са били крепител на семейството и децата. Той помнеше тези нейни думи за вълците. И неслучайно я наричаше Вълчица,тя е горда като тези животни и винаги пряма.

Навършиха се шест години от тяхната раздяла, не я бе виждал от три години, тя него от четири.

Най-интересното, че майчицата на Гого и самата Диска , бяха приятелки. Както каза веднъж майчицата на Даниела към самия Гого: Голяма рядкост е майката на момчето и момичето му е да се разбират и да са приятелки. На Гого майката прие Даниела като нейна дъщеря. Веднъж когато се разхождаха тя и Диска, познати на майчицата на Гого видяли нея и момичето и я питали: Това твоя дъщерния ли е? На Гого майка му им отговорила: "Не съвсем, но бих искала много да е моя дете."

С годините раздяла, клетият Гого се превърна в истински вълк, пиша като вълк, защото обичта му бе вълча. Той обичаше тези хищници, защото знаеше за тях, че когато вълкът изгуби вълчицата си и отиде при друг, вълкът й остава верен до смъртта си, умирайки достойно и мълчешком.

Той й бе дал дума, че ще я чака до старостта му и всичко е в нейните ръце. Ще бъде така както тя реши за в бъдеще.Гого и до ден днешен чака все така предано, по вълчи своята горда първа и последна Вълчица. Вярваше силно в Бог, че той ще я върне при него, но това знаеше единствено тя и Бог, никой друг.