13 сент. 2006 г., 00:26

Гордостта на розата 

  Проза
1650 0 11
1 мин за четене
Царицата на цветята. От най-знатен род.
Смучейки повече слънце, тя се развиваше повече от другите цветя в градината. Разперила буйните си листи, засенчваше околните. И понеже растеше на най-хубавото и централно място, беше забелязвана от всички минаващи наоколо и се пукаше от гордост. Цветенца, нейни сестрички я молеха за малко повече местенце, но тя даже не чуваше тяхния глас, а те плачеха.
Когато поливаха розите, тя се дърпаше от водата да не й се нацапат одеждите.
Когато тя решаваше, си вземаше душ. Събираше капчици вода под листенцата си и точно когато не трябваше, в най-големият пек, пръскаше другите розички, за да изсъхнат.
Странеше от другите и само се пъчеше и разтваряше повече клонките си.
От прекаленото излагане на слънце и от това, че не искаше да я поливат, тя скоро започна да линее, бързо, много бързо, както и растеше. А другите цветя тепърва започваха своето развитие.
Околните никак не бяха по-грозни от нея, тя само така си въобразяваше, защото се развиваше много скоростн ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдан Николов Все права защищены

Предложения
: ??:??