В долината шетаха няколко служители на Държавното ловно стопанство, но когато някой питаше за горския, местните сочеха един. Достойният, към когото само най-близките му се обръщаха по име, бе широкоплещ шкембелия с набита снага и корави ръце. Червенобузестото му лице криеше широка усмивка, която изскачаше като из засада, щом пъстрите му очи срещнеха други. Единствено тези, които не го познаваха, не знаеха, че в гърдите на този хрисим човек се крие буре с барут ... Именно това буре караше хората да го уважават. Можеше да го видиш запретнал ръкави насред горски пожар с тупалка в ръце, да се вихри като хала. Да реве, докато реже лук за курбан край огъня. Да изплува като призрак от шумака с пушка на рамо. Да помага в двора на някоя самотна старица. Но най-често можеше да го видиш да сладкодумства насред някоя тежка софра с членове и гости на местната ловна дружина. На много от тези софри сядах и аз, но рядко оставах до края, защото ми стигаха пиянските истории с фолклорен характер в компле ...