6.
Откакто Зария си взе детето и се прибра при родителите си, в дома на тетка Дила надвисна самотата. За да няма угризения от постъпките си спрямо снаха си, тя започна често-често да ни спохожда, под предлог да се види със сестра си. Не пропускаше обаче при всеки удобен случай да се оплаче, как заради лошия късмет на сина си пипнала миома и сега трябвало да й я отстраняват оперативно. Наум ми беше смешно, защото знаех за тези нейни оплаквания почти две години преди Василен да й доведе снаха и не гледах сериозно на нейните жалвания.
Но по някое време започна да получава и хипертонични кризи, по време на които настояваше да й викат бърза помощ. Две от тях бе изкарала у дома си, третата, на която присъствах и аз, се оказа, че не е от компетенцията на спешните медици. Казаха й, да не ги вика повече, а да потърси специализирана помощ заради нервите. След това мнение, леля Дила се кротна само при мисълта, че трябва да ходи по психиатри.
Понякога, възмутена до дъното на душата си, ми надуваше ...