Живея близо до работата си, затова и сутрин винаги тичам. Уж съм „на пеша разстояние”, а всеки път се разминавам на косъм от закъснението. Тази сутрин пак така. След няколко тоста, чай и набързо изгладена ученическа униформа е ред на Вики. Не разбирам защо играчката й е в мивката, а коша за боклук, който се намира на терасата (сигурна съм, че снощи я затворих) е изплюл съдържанието си върху грижливо измитата вчера мозайка... Не я откривам, сигурно е наясно какво е направила и сега се крие на някое потайно място. Отлагам „разговора” ни за довечера и скачам в новите си мокасини. Навън есента съвсем е превзела пространството. Вали. Чадърът ми танцува под синкопирания ритъм на капките. Странно звучат! Докато се опитвам да оразмеря неравната пулсация на ба-ра-ба-нящия над косите ми дъжд, стигам до любимата си машина за кафе. Открих я съвсем случайно преди седмица. По протежението на булеварда за около едно лято изникнаха няколко нови жилищни кооперации. В помещенията отдолу се настаниха мал ...