Гадно, прокълнато племе, Пу! Извинявам се за проявения ненужен патос, но дебелашките и безочливи шеги на вулгарина, почват да ми действат на нервите. Изпили ми се главата. В затвора е така. Трябва да се свиква с всичко и всеки или довиждане и край. Бързам да успокоя читателите. Из местата за лишаване от свобода има достатъчно скришни места, така че извратените халюцинации на другаря фантазьор няма как да се сбъднат. Нито пък може да изпълни нелепите си закани. Ние комунистите сме жилави люде и празните хвалебствия не хващат дикиш. Някои хора обичат да се изхвърлят… те си знаят.  А не съм ги изхвърлил още от участието в творбата си, само заради обещанието да бъдат разкрити наистина безценни  факти от първа ръка във връзка с настоящата тема. Ако това не е нищо повече от глумщина, ще убия остроумния шегобиец. Аз нямам чувство за хумор. Думата ми на две не става. Колкото и да не ми се иска омразният клоун да става мъченик, ще свърша с него, ако обстоятелствата го налагат. Добре разбирам историята и знам, че той е просто безименно сляпо оръдие на подготвителите и разпалвачите на война. Повод винаги е могъл да бъде намерен и без наличието на гордия с делата си перко. Постоянно си вири носа – ВИП затворник бил , щели да го пишат в учебниците, името му ще живее вечно… ах,  вселенска суета! Няма спирка пред човешкото невежество. Сам се представи с целия си блясък в предната глава, а сега ще му  дозабия пироните в ковчега.

 И така разкритието и саморазкритието ще влязат в синтез, за да оформят възможно най-достоверен образ. Кому е нужен той? Идните поколения ще се интересуват ли от галфони, на фона на исполинските по мащаб земни събития ? От дребни душици пред неизмеримите, безчетни драми на планетарната разруха. Сигурно не. И тогава нека с леко сърце да запалят настоящите бумаги.

Алфред Нотев ще спи като кърмаче на гърдите на майка си.

Но ако някой все пак сбърка та се поинтересува, нека знае, че хора като Гавраил не са били нито нещо специално, нито някаква представителна извадка на обществото от 21 век. Просто един от многото, неразбиращ и не искащ да разбере света, в който живее.  На някои граждани и тухла да им падне на главата, пак няма да проумеят, че сградата над тях е тухлена. Точно такъв е бил и си остава  до момента, въпросният господин Г. Петров.

   Преди три десетилетия, младият тогава мечтател решил да се покаже анархист. Имало и замесена жена. На пияна глава се втурнал да гърми руснаците. Покрай тях и комунистите. Кой и как е подбирал кадрите в газовите компании не зная. Скандални пропуски по всички възможни нива, с други думи българска работа. Залян служител, препъващ се из шнурове, незнайно как успял да стигне безпрепятствено до взривоопасно помещение, да заложи експлозив, някак да допълзи като рак до сигурна позиция и с лекота да вдигне във въздуха възлов газов център.  Най-забележителното от цялата филмова случка е съвършената безпаметност на вещия деец. И до ден днешен той не може да обясни кога и какво е правил. Пълно затъмнение. Добре, че охранителните камери не употребяват алкохол – та всичко е останало записано черно на бяло. Цялата история изглеждала толкова кристално нелепа, че никоя от засегнатите страни не повярвала чистосърдечно на очите си. Масони, Ми- 6, ЦРУ, чия ли не неродена сестра не бе разобличавана многократно в сребролюбие и курволък. Медийната истерия прекрачи своя Рубикон. Колелата на военната машина не можеха да бъдат спрени. Суровинният придатък бе насилствено лишен от най-важния си пазар. На притиснатата мечка и издърпваха последното гърненце с благинки и тя си даваше вид, че е готова да го брани до последния простонароден руски мужик. Едни едро буржоазни риби, потриваха перки, очаквайки с наслада да погълнат остатъците от по-дребничките си източни „партньори“. Всяка криза е шанс за опортюнистите да изплуват над водата, както правели още далечните им предци, в следствие на непредумишлена и неконтролируема дефекация. Рисковете си струват печалбата. Няма мерзост, пред която да се спрат. Ала когато двама се карат – трети ги дебне зад кулисите и точи брадвата.

   На 26.10 2021 год. най-гъстите подводни комуникационни трасета престанаха да съществуват едновременно. В синхрон започнаха да капят и спътниците на Западните държави. Без да разбират напълно какво се случва, полуслепите милитаристи преминаха в офанзива. За 16 часа в клещи бе хванат Санкт Петербург. Южният фланг на НАТО, начело с български, полски и румънски сухопътни войски, отряза Крим и продължи да се вклинява на изток под могъщата въздушна завеса на американската авиация. Странно бързо се развиха събитията. Още по-странна бе нерешителността на русите да използват мощния си арсенал от неконвенционални оръжия. Не пукна и празна ядрена ракета. Атомна война не се състоя. Петнадесет години по-късно изтече секретна информация осветляваща донякъде съмнително белите петна. Щатски генерали заплатиха за това с главите си.

Оказа се, че слабата постсъветска олигархия била преговаряла и дори клекнала преди започването на гореспоменатите зулуми. Разбирали неизгодната си позиция и бързали да се договорят без знанието и мнението на народа. Направили многобройни отстъпки, само и само да запазят част от бъдещите постове и привилегии за себе си и за милите си деца. Контролът върху ресурсите трябвало да бъде „споделен“. Колкото до информационния срив, господата нямали определено отношение към него. Бил неочакван ивент. Скалъпена мефистофелевска стратегема, дело на подлите китайци. Хитра провокация, водеща до горещ сблъсък между евентуалните им противници. Допълнителното изостряне безусловно било предизвикано от Гавраил О. и неволните му азиатски съучастници. В последствие, това твърдение, бе документално доказано. Ала хванатите в крачка съперници, тогава си нямали и идея какво се случва. И били принудени да действат. Достатъчно леко, меко и половинчато, предвид възможностите за масово изтребление. Съюзни европейски съединения срамежливо нахлули няколко километра отвъд литовската граница, но бързо срещнали яростен отпор. Съпротивата сигурно е щяла да бъде много по-жестока и кървава и с обезпокоително неясен край, ако не бе внезапната заповед за отстъпление. Горе нещо се мътело, някой се изплашил или не му стискало и наследниците на червената армия изоставили заетите плацдарми, прекращавайки ответния огън. Двете страни си отдъхнаха. Разумът или страхът надделя. Започнаха нови преговори от текущо завзетите позиции.

Обаче никой не разбра за тях, както и за провеждащите се бойни действия. Не се намери вестник, телевизия или дори отделен влогър, който да пробие черната медийна завеса, предвидливо спусната от управляващите елити. Както вече споменах, продължаваха да съществуват телекомуникационни трудности из почти всички краища на планетата. Разни изолирани острови се върнаха за известно време в деветнадесетото столетие. Останалите налични потоци безшумно се филтрираха. Според анализираните данни и личната ми преценка, руснаците трябва да са се навели още съвсем мъничко. На пищна пресконференция на 28-и същия месец, руският президент оповести началото на нов курс за затопляне на отношенията със западните партньори и широко отваряне на икономическите врати за иностранния капитал. Дума не обели да е имало интервенция или битки. Без да губи лице, на практика подвеждайки обществеността, той съобщи за постигнатите взаимни компромиси в името на световния мир и просперитета на целокупния русийски народ. Оставаше само да се разплаче от умиление… Ред сълзи, ред сополи и да живей, живей труда ! Преглътна гордостта си и благословените елитни отрочета живуркащи на запад, можеха да продължат безметежното си съществувание като златни кокошки в лапите на лихвар евреин. Кулминацията на политическата мъдрост и далновидност бе великолепно завършена с международно споразумение за свободна търговия. Пълна буржоазна идилия. Добрите чичковци пак се разбраха на сладката седянка. Светът е спасен.

Само че залисани в приказки, пропуснаха да забележат, че в отминалите невидими батални сцени, участват истински, настоящи човеци. И това им излезе остро през носа.