ГРАДСКИЯТ ТРАНСПОРТ – НАЧИН НА УПОТРЕБА
Тогава Емил беше на 26, все още неженен, но вече се замисляше. След завършването беше останал в големия град, в същата студентска квартира в скромното панелно апартаментче, което делеше с още двама съквартиранти. Работата, която си намери с малко помощ от приятели, бе в частна фирма, извън града. Разбира се, не по специалността. Уморителна и напрегната, но пък плащаха редовно.
Сутрин ставаше десет минути по-късно от необходимото му време. Икономисваше от бръсненето и закуската, но не и от кафето. Наболата брада премахваше предната вечер, а с една баничка в движение залъгваше глада до обяд. Едва допил кафето, оставяше чашката в умивалника, намяташе дежурното яке и тихо захлопнал вратата, се затичваше към автобусната спирка.
До работата имаше много път, сменяше два автобуса и поне три часа от деня се губеха във висене по спирките и гълтане на прах във вечно неугледните, скърцащи и естествено проветриви возила на градския транспорт. В днешно време с ...