Беше станало време за вечеря, когато Мак се усети и ни прати да ядем. Упойката яко ме бе приспала и нямах представа, че съм била толкова дълго в безсъзнание. Мак внимателно ми сложи превръзката на ръката за да стои на високо и ми каза да не я свалям.
Преди да напуснем лечебницата убедих Мак, Кам и Бол да се срещнем в моята стая след вечеря, защото исках да ми обяснят повече за... за всичко. Някои неща ми се губеха, други не бяха свързани с това, което аз помня и в главата ми беше пълна каша.
Беше дяволски трудно да събера отново Кам и Бол в една стая, но те се съгласиха след кратки преговори. Ако трябва да съм честна, Бол играе прекалено добре ролята си на "двоен агент". Начинът по който ме заплаши в коридори пред стола беше толкова добре изиграно.
Защо някой ще си прави труда да се преструва ако всъщност истинската му цел не е била друга? Защо сега би искал да спечели доверието ми, след като само ме натоварваше-и психически и физически. Бол беше отвора, а аз трябваше да разбера от кой ...