роман, ужаси
Планина. Стръмен склон. Аз тичам! Задъхвам се. Нещо ме гони! Но какво е то? Не е човек, а много по-страшно. Звяр? Демон? Не мога да си поема въздух. Тичам, но сякаш стоя на едно място. Нещото идва. Вече е зад гърба ми, не го виждам, но чувствам неговата близост. То протяга ръка да ме хване! Ръката е груба, космата, голяма! Усещам по себе си ледените нокти, опитващи се да пробият кожата ми! Аз крещя, обаче гласът ми като че ли се е изгубил! Опитвам се да кажа "Помощ", но думите звучат завалено, излизат с мъка от гърлото ми...
Събудих се целият облян в студена пот, дишането ми беше трудно, на пресекулки. Кошмарът постепенно отпусна хватката си, сърцето ми нормализира ритъма.
Погледнах часовника си - показваше пет и двадесет и пет.
Аз не успях (а и не исках) да заспя до края на тази нощ. Нямаше как да прогоня представите за Гробището, които отново дойдоха като неканени гости в ума ми. Опитах да им се противопоставя, да мисля за Нико, за другите позитивни моменти, но не се пол ...