Цар.
Ето, излезе от двореца, та застана посред Царевец на равното и хубаво място, там под Майката на всички български църкви и наблизо до Балдуиновата кула и последната от петте порти на крепостта. И с царя вървеше Тодор Балина Младия, архиепископа Натанаил, целият синклит, а и още други боляри и йереи от църковния причт. Пък стражите в плетени ризници, с копия и мечове не си струва да броя. Много народ. Цялото медно гумно изпълниха.
Медното гумно.
Имали някога старите българи в своята столица Плиска истинско медно гумно, от медни плочи, положени изкусно една до друга. Това било сърцето на България и там ходили да се погледнат в очи с народа си кановете. Там се срещали. И ако стояли достойно тия, българите им се кланяли и почитали. Ако ли пък отстъпвали от бащината слава и чест, посрамвани и посичани бивали от същите българи и идели други властелини на тяхно място, но пак от извечния род Дуло. Така било. Безчет лета. Но после минало време и малко се сменили обичаите. Зидали медно гумно ...