ГРОЗНАТА КОКОНА

Домнишора Галя - висока кокалеста жена с поблед­нели хлътнали бузи, с избиващи черни мустачки и едра напукана брадавица на гушата, по тръпките на която учениците разпознаваха настъпващия гняв на учителка­та - се разхождаше между чиновете в класа. Домнишората лекичко почукваше с показалката по дланта на изнежена- та си ръка и въртеше наляво и надясно големите си, чер­ни като сливи, очи. Под погледа й голите хлапешки глави се свиваха между раменете. Учениците я наричаха "грозната кокона".

• Памазан и Славов! - изкомандва коконата, като се спря край последния чин. - Излезте в коридора и ме почакай­те там! - Тя показа небрежно с показалката как трябва да минат в коридора.

Памазан и Славов плахо, недоумявайки какво искат от тях, безшумно се изплъзнаха от класа. Домнишората бавно ги последва.

• Знаете ли къде живее даскалът? - попита тя с прес­торено дружелюбие, което понякога я посещаваше.
• Знаем! - сковано кимнаха с наведени глави хлапаци­те, като не смееха да погледнат учителката.
• Ще изщракате на портата и ще вземете каквото ви дадат, после ще ми го донесете. Внимавайте само! - за­кани се възпитателно с пръст даскалицата и доброжелателно сложи ръка върху рамото на Славов. Той неочаквано се дръпна и се отмести настрани... Домнишората се наму­си и посочи небрежно с показалката: - Заминавайте!

Хлапаците, подбутвайки се, мирно излязоха от учи­лището и весело хукнаха в надпревара към даскаловата къща. Доволни от неочакваното междучасие, те не усети­ха как стигнаха даскаловия двор, обграден с висок стобор и железни порти, който беше в края на селото по големия път. Зад оградата леко се поклащаха от още топлия есе­нен вятър нежно висналите плодове на фиданите. Домът се криеше в дълбочината на градината; отвън само черве­ният керемиден покрив се мержелееше в зеленината...

• Гледай, какви хубави ябълки и круши! - възкликна Сла­вов, като надникна през пролуката в дървената сграда, за да разгледа какво става в градината. Без да му мисли дълго, той се прехвърли през стобора. Залаяха кучетата, в този момент изскърца вратичката, доброжелателна, пре­гърбена бабичка весело надникна в лопарджията и, като разбра за какво става приказка, се повърна. След малко из­несе писана кошничка, наметната с бял пешкир, и акурат­но я посочи на пратеника... И неочаквано се стресна. От стобора шумно се свлече с пълна пазва плодове Славов. Ста­рицата сложи кошничката на земята, плахо се отдръпна назад и мигайки често с очи, затвори след себе си вратич­ката.

Хлапаците невъзмутимо поеха пратката и бързо за­тичаха по големия път, минаха покрай "учителския” геран и се скриха в люляка на старите гробища.

• Трябва да се сложи нейде имиша - пъхтеше Славов, тъй като все по-трудно му беше да държи в пазвата издава­щите се отвред плодове, и ги изсипа върху една мухлясала плоча. Момчетата си избраха по няколко хубави ябълки и апетитно захрупаха. А като се понаситиха с плодове, взеха все по-често да поглеждат към кошничката, от коя­то се носеше ароматна съблазнителна миризма.

Славов, като по-ачигьоз, отгърна с любопитство пеш - кирчето, надникна в бялото порцеланово гърненце, не­търпеливо си пъхна вътре ръката и извади едра кокоша трътка. Известно време момчето объркано я оглеждаше и, като срещна с очи настървения вълчи поглед на прия­теля си, лакомо загриза кокала. Памазан също порови в ман­джата да улови и той нещо, подобно на трътката, но ос­вен едно крило нищо друго не намери. Ядосан от скром­ния апетит на коконата, за да компенсира загубата, бързо изглозга крилото, обърса се с белия пешкир и извади от кошничката грижливо завито в салфетка нещо, подобно на мамалай. Момчетата никога не бяха виждали такава гозба, а гозбата се оказа доста сладка и те в надпревара започнаха да я чепкат...

Старият гроб, облажен с такава задушница и разбу­ден от вековния сън, благодарно поклащаше изпръхналия гробищен пелин...

...Като наближиха класната стая, момчетата се спряха и започнаха да спорят, кой да подаде кошницата на коконата. Те така шумно спореха, че учителката сама излезе при тях, като ги завари да се дърпат. Тя. вдигна кошницата от пода, а хлапаците изпрати на мес­тата им.

След малко дрънна звънецът, и Памазан и Славов заед­но с всички ученици от първа смяна си заминаха сити у дома.

На следващия ден, щом започна урокът, учителката отново вдигна Славов и Памазан и им даде нова поръчка.

- Ще отрежете две хубави дрянови пръчки колкото е боят ми! - Учителката се изправи, за да могат момче­тата по-точно да определят дължината на пръчките, и продължи, като посочи с глава към класа: - Имам да въз­питавам някои непослушници. - Избраниците важно по­гледнаха към съучениците си, като искаха да определят за кои именно непослушници са потрябвали пръчките.

По пакостливо-уплашения вид на децата личеше, че едва ли не всеки от тях заслужаваше такова възпитание. И двамата с неудовлетворено любопитство тръгнаха към черковния парк.

В парка Памазан бързо намери и отряза гъвкава зеле­на шубалчина, изпробва я няколко пъти и като се убеди, че тя със свирене сече въздуха, остана доволен и подкани Сла­вов да си върши работата по-пъргаво. А на Славов му се ис­каше да подбере пръчка, която по ще се хареса на учител­ката, а за да й се хареса, трябва да бъде дълга, жилеста и "лоша" като самата кокона.

• Все едно, моята шубалка ще е по-гъвкава! - самохвал - но подсмръкна Памазан, рясна въздуха и бавно тръгна към училището. Славов след малко го настигна. И двамата, с чувствогто на изпълнен дълг, гордо влязоха в класната стая.
• Сложете пръчките в кьошето и сядайте на местата си! - заповяда домнишора Галя на "любимците" и никак не оцени донесените шубалки.
• После ще имам друга работа - добави тя.

"Любимците" със скромна усмивка, като че ли се изви­няваха пред другарите си за такава неблаговидна мисия, огледаха съучениците си с напрегнато съжаление и заедно предано се извиха към даскалицата, давайки й да разбере, че са готови за ново поръчение, а Памазан многозначител­но се облиза...

Домнишора Галя неочаквано прекъсна последния урок.

• Всички са свободни, освен Славов и Памазан - каза тя и брадавицата й се разтрепери...

Учениците бързо събраха в торбичките си всички при­надлежности и тихо, предчувствайки "батая", не без удо­волствие оставиха омърлушените "любимци" на грозната кокона. А коконата нетърпеливо затвори вратата с резе­то, бавно и с удоволствие пое шубалките и с увереността на професионален укротител се насочи към вълчи настръх­налите "зверчета". Славов бързо се прехвърли през чинове­те и се насочи към вратата...

• Дрепс небун! - кресна истерично даскалицата с не свой глас и шубалките запяха. - Славов се хвана за ухото и топла кръв намокри пръстите му...

Когато хлапаците се изскубваха от единия ъгъл, тя ги завираше в друг и тъй - отляво надясно, от дясно наля­во из стаята грозната кокона играеше "кървава" тропо­лил. Едната от шубалките бързо се начупи, но другата дълго издържа... Най-сетне учителката се измори и Сла­вов успя да дръпне резето. Като случайно влезли в стаята врабчета, които дълго се мятат и се удрят по стените и прозорците, спасявайки се от хищната котка, най-сетне улучват отвор и волно се понасят в безкрайната далечина, така и момчетата, без да успеят да се опомнят, стиг­наха до воденичарската скърта в горния край на селото.

Премалели се хвърлиха в сламата и отлежаваха мъл­чешката, дордето не залезе слънцето.

• Аз ти казах да избереш по-крехка шубалка - първи на­руши мълчанието Славов.

. - Кога си ми казвал?! - възмути се Памазан.

• По-добре да не беше бъркал в гърнето и да не беше влизал в градината!
• Ами нали и ти яде?! - отвърна Славов.

Така от дума на дума приятелите се скараха, а сет­не и се сбиха...

По мръкване окъсани, извъргалени и окървавени, те се прибраха в домовете си. Там получиха урок и от родите­лите. А събалян заедно с всички деца отново отидоха на училище.

Престарелият дядо Лазар, който по цели дни седеше в пътната лавка, не забравяше да закачи отиващите на учи­лище момчета. И тази заран ги подбодри:

• Какво, за акълу, за акълу ли отивате в школото?
• "За акълу"! - подиграха се едните.
• За лабут, дядо, за лабут! - уточниха другите.