20 янв. 2014 г., 08:48

Гръбначни, но безмозъчни 

  Проза » Рассказы
5.0 / 2
853 0 2
7 мин за четене
- Дядо, искам и аз да дойда с тебе за риба! - каза шестгодишният ми внук.
- Разбира се, че ще те взема – казах. – Кажи на майка си да те приготви.
И отидохме на бента над тепавицата. Дълъг е този бент. В долната си част, където е стената, е толкова дълбок, че дъното му не се вижда, а в горната част дълбочината му постепенно намалява и е обрасъл с мокруш. Мокрушът е вечнозелен, расте само в изключително чиста вода, и в ранна пролет, когато няма други витамини, може да се яде със солчица много преди да се е появила копривата.
Откъм шосето бентът е недостъпен – оттам брегът е стръмен като пропаст и е обрасъл с тръни. Но от другата страна опира в равна тревиста полянка, пътечката до която си мислех, че само аз я зная.
Стигнахме, и след няколко замятания една едра пъстърва легна зад краката ми.
И тъкмо заметнах отново, по пътечката от гората излязоха трима души – двама мъже и една жена.
- Добър ден!
- Добър ден.
- Кълве ли?
- Кълве. Ето я – и посочих пъстървата, която лежеше зад мене.
- Ха ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Все права защищены

Предложения
  • БРАНКОИВАНОВО Скрипнул автобус стальными тормозами, каменщик и плотник Михаил Дерменжи слез без инст...
  • 1. Архиангел, не в заблуждении ли просветление. Явление твоё велико, а не ведающий в самом низу этог...
  • ЗАМУЖ. Лера Селезкая не то чтобы некрасивая, не хозяйка или распутная, ей просто не повезло. Она оче...

Ещё произведения »