2 авг. 2017 г., 13:19

Гръмогласие (Писмо) 

  Проза » Письма, Другие
685 0 0
1 мин за четене
Можеш да противоречиш на мен, К.,
но не можеш да противоречиш на Нашия Слънцедаващ, Правдотворен, Всемогъщ Бог-слово. Светлината на неговите пламтящи словà ще достигнат до теб и ще те спасят от зловещите заблуди, които са те обвили в ледената си прегръдка. Знай, че Той ще изтрие това себемразие от теб и ще те дари с чистата божествена вяра, от която имаш нужда в тези толкова тежки за тебе мигове от твоя все още крехък и изпаднал в немилост животец. Неговата воля ще възтържествува и Той ще ти покаже пътя, по който трябва да преминеш, за да достигнеш до блаженството на душата, което ти така ожесточено и безрезултатно преследваш вече години наред. Няма да тровя сърцето ти с примамващи химери и възнамерявам да те предупредя, че този път, по който трябва да преминеш, чедо мое, е дълъг, осят от неизброимо иначе множество тръни и бурени, този път е обзет от самота, но вървиш ли по него, знай че ще достигнеш до своите Елисенски поля, сиреч до своя Ханаан. Помни, че Бог обича силните. Помни, че ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Андреев Все права защищены

Следният текст беше едно от съобщенията, които първоначално поместих като коментари под публикация (в социалната мрежа) на моя приятелка през ден 13 от месец май, 2017г. Качен е тук е с известни промени. Ако някой желае да използва част от него, има пълното право да го направи без да ме пита, стига да не нарушава правилата на сайта.

Предложения
: ??:??