Можеш да противоречиш на мен, К.,

но не можеш да противоречиш на Нашия Слънцедаващ, Правдотворен, Всемогъщ Бог-слово. Светлината на неговите пламтящи словà ще достигнат до теб и ще те спасят от зловещите заблуди, които са те обвили в ледената си прегръдка. Знай, че Той ще изтрие това себемразие от теб и ще те дари с чистата божествена вяра, от която имаш нужда в тези толкова тежки за тебе мигове от твоя все още крехък и изпаднал в немилост животец. Неговата воля ще възтържествува и Той ще ти покаже пътя, по който трябва да преминеш, за да достигнеш до блаженството на душата, което ти така ожесточено и безрезултатно преследваш вече години наред. Няма да тровя сърцето ти с примамващи химери и възнамерявам да те предупредя, че този път, по който трябва да преминеш, чедо мое, е дълъг, осят от неизброимо иначе множество тръни и бурени, този път е  обзет от самота, но вървиш ли по него, знай че ще достигнеш до своите Елисенски поля, сиреч до своя Ханаан. Помни, че Бог обича силните. Помни, че Той поставя изпитания пред пътя ни, така щото да изпита вярата, която ние, смъртните люде, питаем към неговото свещено слово. Помни, че Той рано или късно раздава правосъдие в нашия греховен свят.

          Знай, че твоите заблуди не ще тегнат още дълго над тебе, чедо мое. Въпрос на време е да се оттървеш от този ярем на скепсис и себемразие. Светлината на божествената истината ще достигне до теб и ще те озари с праведните лъчи на божията орис.  Дотогава пази тия слова в сърцето си, чедо,  пази ги в сърцето си. Някой ден не ще таиш съмнение в тяхната правота. Амин.

          Тия слова написах сам аз, Андрей Андреев, на ден 13 от месец май, година 7526

(2017).