Искам да ти кажа, да ти изразя щастието, когато те поглеждам и знам, че мога да ти кажа всичко. Всяка усмивка и прегръдка знам, че могат да бъдат споделени с теб. Знам го, но понякога нещо ме спира да се хвърля на врата ти, щом те зърна и да ти кажа всичко, що е в ума ми. Има нещо трудно за преодоляване, което искам да разбереш. Всъщност да разбереш какво трябва да прескочиш, за да стигнеш до най-съкровените ми помисли, до най-дълбокото и тъмно кътче на душата ми. Това е нещо, което искам да изрека, но е прекалено трудно заради надигналата се буца в гърлото ми.
Знаеш ли колко държа на теб, приятелко? Едва ли осъзнаваш колко съм зависима от подкрепата ти.
И да, ето я пукнатината тук, мила, разбери... нуждая се... от мислите ти... Не би ме разбрала така, но е вярно.
Позволявам ти да ме четеш като отворена книга, да разбираш всеки мой жест, всяка лека усмивка, всеки плах поглед, всяко мълчание, всяко потрепване, всяко пламъче в очите ми, всяко незначително колебание, всяка пречина, поради ...