Искам да ти кажа, да ти изразя щастието, когато те поглеждам и знам, че мога да ти кажа всичко. Всяка усмивка и прегръдка знам, че могат да бъдат споделени с теб. Знам го, но понякога нещо ме спира да се хвърля на врата ти, щом те зърна и да ти кажа всичко, що е в ума ми. Има нещо трудно за преодоляване, което искам да разбереш. Всъщност да разбереш какво трябва да прескочиш, за да стигнеш до най-съкровените  ми помисли, до най-дълбокото и тъмно кътче на душата ми. Това е нещо, което искам да изрека, но е прекалено трудно заради надигналата се буца в гърлото ми.

Знаеш ли колко държа на теб, приятелко? Едва ли осъзнаваш колко съм зависима от подкрепата ти.

И да, ето я пукнатината тук, мила, разбери... нуждая се... от мислите ти... Не би ме разбрала така, но е вярно.

Позволявам ти да ме четеш като отворена книга, да разбираш всеки мой жест, всяка лека усмивка, всеки плах поглед, всяко мълчание, всяко потрепване, всяко пламъче в очите ми, всяко незначително колебание, всяка пречина, поради която правя стъпка назад или напред.

Иска ми се да можеше да ги видиш и да проникнеш в мислите ми, да разбереш колко много се нуждая от теб, да обличаш думите си в действия.

Бъди ми приятел, сестра, но бъди и пазителя на душата ми.

Знай, че аз ще съм до теб. През каквото и да трябва да преминеш, ще го преминем заедно, от каквото се нуждаеш, аз ще ти го осигуря, каквото и да престъпление да извършиш, без въпроси, аз ще съм зад теб и ще те защитавам.

Нека настигнем заедно дъгата, приятелко, нека обиколим света, нека хванем падаща звезда.

Позволявам ти да обходиш съзнанието ми и дори да го вземеш, това ще е добре, защото, мила, ще усещам, че ти си тук, вътре в мен,

                                                                                              пазител на душата ми.