“Хабиби” или “Време разделно”?
Дойде разделното време
Седя си аз в своето светилище, отрупано с книги и прах, където съм напълно защитен и изолиран от всеки чудовищен досег с бруталната, материалистична, развратна и невежа реалност, потопен в изпълнените с болезнен исторически ужас страници на “Време разделно” от Антон Дончев, когато изведнъж се случва нещо странно. Или по-скоро страшно!
- Хабиби, спиш ли добре… - чу се отнейде гаден глас.
- Какво, по дяволите, беше това?!!?!? – питам се аз на глас, но никой не ми отговаря. – Аха, ясно! – продължавам да си говоря сам, след като установявам, че комшиите ми са бесни фенове на Азис. – Тъй значи. Докато чета за това как турските поробители са изнасилвали българските момичета пред очите на братята и родителите им, някой слуша Азис! Докато чета как приемащите исляма българи биват обрязвани, някой слуша “Хабиби”! Докато чета как в народните песни се е считало, че езикът е не по-малко важен от вярата, някой българин се възторгва от арабска реч ...