“Хабиби” или “Време разделно”?

                                     Дойде разделното време

    Седя си аз в своето светилище, отрупано с книги и прах, където съм напълно защитен и изолиран от всеки чудовищен досег с бруталната, материалистична, развратна и невежа реалност, потопен в изпълнените с болезнен исторически ужас страници на “Време разделно” от Антон Дончев, когато изведнъж се случва нещо странно. Или по-скоро страшно!

  - Хабиби, спиш ли добре… - чу се отнейде гаден глас.

  - Какво, по дяволите, беше това?!!?!? – питам се аз на глас, но никой не ми отговаря. – Аха, ясно! – продължавам да си говоря сам, след като установявам, че комшиите ми са бесни фенове на Азис. – Тъй значи. Докато чета за това как турските поробители са изнасилвали българските момичета пред очите на братята и родителите им, някой слуша Азис! Докато чета как приемащите исляма българи биват обрязвани, някой слуша “Хабиби”! Докато чета как в народните песни се е считало, че езикът е не по-малко важен от вярата, някой българин се възторгва от арабска реч! Браво бе! Докъде стигнахме?!!?! Сигурно вече правят бебета на Азисовата музика.

  Песента свърши. Олекна ми. Но се запитах на глас:

  - Как сме допуснали човек с точно този артистичен псевдоним да се превърне в суперзвезда? Поне в звезда в България! В никакъв случай не изравнявам нежната и чувствителна натура на Азис с турските поробители!!! Не, той си е симпатяга! Пее си човекът. Какво толкова? Просто се чудя защо никой, да му пикая в гърлото, не се чуква в тъпата манерка, че е имало турски султан с подобно име, който е потвърдил смъртната присъда на Васил Левски? За султан Абдул Азис говоря, скъпо мое послушно Аз.  Явно не си знаем историята. Защо ни е “Време разделно” на Антон Дончев или “Стани, стани, юнак балкански” на Чинтулов, когато си имаме кръшната чалгия “Хабиби” на Азис? Дотук е ясно! Но защо не можем вече да се радваме и вълнуваме на български език?!!?!?!?

   Главата ми започна да пулсира от напрежение. Не тази глава, за която си мислите, драги любители на чалгата. Затова спирам да Ви споделям своите горчиви разочарования. Просто ще постъпя като всеки съвременен българин, който се прави, че реалността не съществува. Точно така! Познахте! Ще си купя един дюнер, после ще се натъпча с малко баклава с повече шекер върху нея, а накрая ще си пусна запис на онзи турски сериал, който бе излъчен по една от националните телевизии, когато отбелязвахме 143 години от обесването на Васил Левски.

  ПП: Мирните турци и в миналото, и в настоящето си остават наши братя. Нямам нищо против тях или против арабите, или против който и да е етнос. В този текст коментирам само произведения на изкуството!