8 апр. 2010 г., 13:25

Haчало и край

957 0 0

Радост - печал

Изгрев - залез

Лошо - добро

Подем - падение

Обич - 0мраза

 

ДО всички тези крайности през живота си аз се докоснах.

С радост изгрева посрещах, възхищавах се на красивия залез, но го с печал изпращах. Денят бавно се скриваше в тъмнината на нощта, оставил своя отпечатък върху мен - лош или добър. С разтворени обятия приемам обичта, а изпепелена от омразата остава моята душа - изгубила своето АЗ под ударите на съдбата.

     Станах това, което съм - от времето на младостта пътувам към неизбежната старост.

      Тъгувам по отминалото време и за толкова изгубени неща...

Подем през живота си голям не постигнах, до падение не стигнах, но през моя "миг от вечността" - забогатях със семейство прекрасно, съпруг и двама сина добри. А сега на гърдите си държа моята внучка.

    Краят за мен е още много далеч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...