5 апр. 2008 г., 17:06

Хамбарът на Истините

1.3K 0 1
Там, в хамбара на истините, стоят всички истини заключени. А хората одавна са изгубили ключа. И сега не смеят да си кажат нищо, защото всички знаят, че това ще е лъжа. В това село хората вървят с наведена глава, тъжни за това, че никога няма да могат да се погледнат в очите и да си кажат истината. Там всички са грешници и си плащат за това, което са сторили. За всичките им грехове, за всичките им лъжи и сега са събрани там, в това греховно село, отчаяни за това, че са направили грешки. За тях вече път назад няма. Други не са се отказали, опитват се да отворят хамбара, но няма смисъл... хамбарът не може никога да бъде отворен. Откъде знам всичко това ли? Аз съм жител на това село. А защо съм там? Защото лъжех хората колко съм щастлив, а отвътре ме пробиваше убийствена болка на нещастие и тъга. Казвайте всички на ближни, приятели, роднини. Колкото повече се затваряте, толкова повече ви боли.
Толкова повече това ви убива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МиТаКк Митев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...