Там, в хамбара на истините, стоят всички истини заключени. А хората одавна са изгубили ключа. И сега не смеят да си кажат нищо, защото всички знаят, че това ще е лъжа. В това село хората вървят с наведена глава, тъжни за това, че никога няма да могат да се погледнат в очите и да си кажат истината. Там всички са грешници и си плащат за това, което са сторили. За всичките им грехове, за всичките им лъжи и сега са събрани там, в това греховно село, отчаяни за това, че са направили грешки. За тях вече път назад няма. Други не са се отказали, опитват се да отворят хамбара, но няма смисъл... хамбарът не може никога да бъде отворен. Откъде знам всичко това ли? Аз съм жител на това село. А защо съм там? Защото лъжех хората колко съм щастлив, а отвътре ме пробиваше убийствена болка на нещастие и тъга. Казвайте всички на ближни, приятели, роднини. Колкото повече се затваряте, толкова повече ви боли.
Толкова повече това ви убива.