- Стремежът към Хаоса е гибелен за индивида в частност и за общността като цяло, обаче именно Хаосът е двигателя на развитието. Стремежът за сигурност е това, което тласка напред индивида и общността в тяхното развитие, но абсолютната сигурност Утопията е гибелна и за отделната личност, и за групата, макар че това може и да не личи на повърхността. Хаосът е движение, той съдържа в себе си и ентропията, и съзиданието. Утопията е неподвижност, застой, тя не е дори и недвижение, а по-скоро е неразвитието, за което мечтаят всички страхливци. Да, така е - голяма част от индивидите са страхливци, единственото за което мечтаят е сигурност - предвидимостта е тяхното убежище...
- Само безумците не изпитват страх - не без основание отбелязах аз.
- Това са долни инсинуации! - възмути се на на шега Уа Шо Ро, гаврътна на екс напитката си, от което през ушите му излезе пара и продължи с тирадата си - Твърдението ти е клише, резултат от възпитание опиращо се на страха. Страхът толкова силно сковава мозъците ви, че даже не желаете да се движите напред, да се развивате...
- Обаче въпреки това го правим - отново го прекъснах аз - Смелостта не е липса на страх, а...
- Да, да, да - пак се разпали той - Чувал съм ги тези приказки! Всъщност в Хаоса е Истината, той е Доброто, защото с Животът. Без него няма да ни има. Докато Злото е в Утопията, в нея живот няма.
- Добро и Зло не съществуват - казвам - Те са понятия, въведени като скала на оценяване на света около нас, още повече, че тази скала е силно индивидуална за всеки, а за общността е...
- И това съм го чувал - отново ме прекъсна Уа Шо Ро и след като изпи още една чаша на екс, ме попита - Всъщност кой си ти и откъде се взе?!
- Наричат ме Вълк в сянка - отговорих му и ухилвайки се, продължих - И най-вероятно съм плод на опияненото ти от алкохола съзнание.