ХАРИЗАН
(П О Д А Р Ъ К )
История почти като приказка
Отиваме на село при баба. Ще празнуваме Рождество Христово, както казва баба. Пристигаме привечер. Снегът скърца под краката ни. Баба ни посреща усмихната. Усмихват се и бръчките около очите ѝ. Прегръдката ѝ е мека… и мирише на печена питка...
Рядко гостуваме на баба, но всеки път е вълнуващо и интересно. Баба винаги ни изненадва с нещо.
Шетнята около вечерята привършва. Казали сме си кой как е и двете правнучки, сядаме до нея в очакване на големия празник. Сестра ми се сеща за нещо и нетърпеливо пита:
– Бабо, какво значи „харизан”? Защо баба Мария казва, че дядо ни бил харизан?
– Има една история в нашия род – казва замислено баба, която силно ни свързва с този празник.
– Каква история, бабо, разкажи ни – нетърпеливи, казваме в един глас.
Баба слага дръвце в огъня. Рой искрици подскачат и политат във въздуха. Огънят протяга червен език, също иска да излезе от печката, но баба бързо затваря вратичката. И ни поглежда. Ние сме вперили ...