Храфн излезе на билото над каменистия бряг. Сред дебелите стволове на дърветата в гората вятърът не можеше да проникне, но още щом стъпи на открито я прониза леденият му дъх. Тя потръпна и придърпа гуглата си по-близо до лицето. Голата ѝ ръка потърси топлината на Снори. Младият варг изръмжа тихичко, когато Храфн зарови пръсти в меката му сива козина, но този път не избяга настрана, а остана до нея. Седна на задните си лапи, сви рунтавата си опашка плътно към тялото, а зорките му черни очи се впуснаха да изследват хоризонта. Небето бе изгубило цвят. Под него морето ревеше гневно. Далече на запад се носеха оловносиви облаци. Лятото си бе отишло неусетно. Скоро в земите на Идун щеше да настъпи зимата. Щеше да падне първият сняг, по-скоро отколкото старата вана в селото предрече. Снори можеше да го надуши във въздуха. Храфн също. Първият сняг! Никога преди това не се беше случвало. Никога… Изведнъж погледът на момичето бе привлечен от фигурата долу. Беше облегнал гръб на големия изгнил дън ...