Майката на един мой приятел работеше в едно служебно заведение. Обслужваше разни хора като обстановката в барчето бе нервна, но в никакъв случай не можеше да повлияе колкото си мислеше лелчето на нервната и система. Важно бе да спомене, че майката на моя приятел или лелчето се мислеше за един от най-нещастните хора на света. Причини за отчаяността и може би имаше, но винаги изтъкваше някакви следствия, от които никога не става ясно, що за мотиви притежава, за да говори така. Например започваше да се оплаква от това, че цял живот е пренебрегвана, че зодията и е прекалено търпелива, че е преживяла много несгоди и всичко, което човек спомене в неангажиран разговор, го пренасяше върху своя гръб, намирайки нещо, от което да се засегне. Никога не успях да разбера дали е имала право на подобно поведение или блъфираше заради някакъв стремеж другите да те съжаляват. За което би трябвало да имаш сериозна причина. Мен ме смяташе за малко по-близък, сигурно заради приятеля ми и споделяше по някоя, ...