„Аз зъзна във мрака на своята зима."
Фридрих Хьолдерлин
Капчуците подсказаха, че снегът е започнал да се топи. Паякът в ъгъла се размърда и една муха се блъска в прозореца. Понякога чувам гласове, но общо взето е тихо, понеже стаята е празна, а също коридорите са празни. Тези гласове идват от вътре, тъй като вън няма никой, а мухата все повече полудява и един слънчев лъч е кацнал на стената отсреща. Често в просъница се сещам за Ан; имаше някога една Ан, която се лута в спомените, но кога беше, вече не зная и тишината наоколо започва да побелява; само онази капка чука по ламарината, но отново няма никой и се чудя къде отиде Ан, макар че всъщност не съм сигурен, че е била тук. Възможно е да си я измислям, но общо взето ми е чужда; по начало напоследък всичко ми е чуждо, защото зная, че съгласно принципите на ентропията* времето е еднопосочно и един ден онази муха ще се оплете в паяжината, за да се осъществи предназначението и по хранителната верига.
Вече се сещам чии са тези гласове. То ...