18 min reading
„Аз зъзна във мрака на своята зима."
Фридрих Хьолдерлин
Капчуците подсказаха, че снегът е започнал да се топи. Паякът в ъгъла се размърда и една муха се блъска в прозореца. Понякога чувам гласове, но общо взето е тихо, понеже стаята е празна, а също коридорите са празни. Тези гласове идват от вътре, тъй като вън няма никой, а мухата все повече полудява и един слънчев лъч е кацнал на стената отсреща. Често в просъница се сещам за Ан; имаше някога една Ан, която се лута в спомените, но кога беше, вече не зная и тишината наоколо започва да побелява; само онази капка чука по ламарината, но отново няма никой и се чудя къде отиде Ан, макар че всъщност не съм сигурен, че е била тук. Възможно е да си я измислям, но общо взето ми е чужда; по начало напоследък всичко ми е чуждо, защото зная, че съгласно принципите на ентропията* времето е еднопосочно и един ден онази муха ще се оплете в паяжината, за да се осъществи предназначението и по хранителната верига.
Вече се сещам чии са тези гласове. То ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up