Сигурно съм хищник, помисли си Зара, докато разбъркваше кафето си. Ненужно - липсваше му захар, не понасяше сладко кафе.

Ставаше ù блудкаво, блудкаво, като киша.
Киша... и в главата ми е киша.

Не можеше да го изхвърли от там.

Тривиална история - някакъв мъж. Не е кой знае какво. Някакъв мъж, преобърнал сериозния ù свят.

В сериозния свят тя беше работохоличка, стриктна, преизпълнителна.

Ядеше здравословни храни. Лягаше си навреме. Носеше тъмни, едноцветни костюми - пола и сако. Строги. С леко загатната линия на гърдите.

С него... с него искаше да носи бързосвалящи се дънки, да е с развята коса и  да пие ром от шепите му.

Лудост е.

Запознаха се случайно.

Трябваше и инфо за една компютърна програма, писа във форум и той отговори.

На всичкото отгоре беше умен. След  подробната информация, с която я обгрижи, предложи да дойде на място и да погледне. Занимавал се бил с това.
Зара естествено му отказа, но размениха скайп, за следващи въпроси.

След това, една нощ, след тежък работен ден, когато стриктната ù глава беше почти отказала, Зара се обърка и му писа.
И се започна.

Не знаеше как я докара до това.

Да мисли за някакъв мъж, който реално не познаваше.

Да иска да се остави в ръцете му.

Да му се подчини.

Не можеше повече без думите му, търсеше ги, препрочиташе мейлите му, историята в скайп, смс-ите. Всичко.

Стана разсеяна, правеше грешки, колегите я гледаха странно.

Това трябва да спре.

Искам да те видя - написа му.

Довечера.

В онова кафе, в което ме покани първия път, помниш ли?

Ще съм точна. Точно в 8, ако те няма, не ме търси повече.

Облече черна рокля, единствената рокля, която беше купила със внезапен импулс, мислейки за него.

Черна рокля, прикриваща гърдите ù чак до шията. Отзад обаче - напълно гол гръб, спускаща се линия чак до извивката на дупето ù.

Естествено, без сутиен.

Зърната ù бяха настръхнали, когато прекрачи прага на кафето.

Кафето беше по скоро бар, от онези, с хубавата музика, тесни и дълги, с много щъркели покрай бара. Златна светлина. Мека.

И тогава го видя. Видя гърба му, приближи се, протегна се и го докосна.

Той се извърна и леко се усмихна.

Чаках те.

Пиха. Говориха, не знаеше колко време беше минало, беше като хипнотизирана.

Слушаше гласът му, гледаше ръцете му, гърдите ù биеха до пръсване.

Когато се качиха в таксито, тя каза адреса си. Той замълча.

Знаеше, не беше нужно да се прави на изненадан.

Когато влязоха у тях, тя му се нахвърли. Животински, хрипливо, несъзнателно.

Леглото ù беше желязно, от онези старовремските, със стабилна желязна рамка  откъм главата и краката. Широко, стабилно, старателно оправено легло.

Любеше я върху него, чаршафите се смъкнаха, намачкаха се, влизаше и излизаше от нея отново и отново. Зара забиваше ноктите си в него, говори ми, искам да ми говориш.

Това ли искаш - прекрасна си, искам те, искам да те чукам и да свърша в теб, да се изпразня до края в теб, искам да викаш под мен, искам да си моя, влюбен съм в теб...

Думите.

Гледаше го, отпуснат на леглото, на прекрасното ù неоправено легло.

Искаш ли чаша вода?

Искам.... безумно съм жаден... И се връщай по-бързо при мен.

Заповядай... изпий я цялата, искам да имаш сили за мен...

***

Мъжът се събуди от адско главоболие. Понечи на потърка очи, но не можа.

Ръцете му бяха завързани за таблата на едно прекрасно, старовремско легло.

Стабилно, желязно легло.

***

Сигурно съм хищник, помисли си Зара. След това отпи от горчивото си кафе, оправи яката на строгия костюм и влезе в конферентната зала на съвещание.

***

Два месеца по късно, компютъра на едно малко момче се развали и то се сети за баткото, който живееше на долния етаж и разбираше от компютри.

След това се сети, че отдавна не го беше виждал, пощенската му кутия беше доста препълнена. Сигурно гони каки, заключи момченцето. Така казваше майка му, когато баща му закъсняваше.

***


~Endless~