Когато пропяха първи петли, Ангелина отвори очи. Петър лежеше до нея и тихо похъркваше. Едната му ръка лежеше на хълбока й и пръстите му нежно я бяха галили цяла нощ. Когато си спомни за ласките и целувките му, бузите й се зачервиха от свян, макар че живееше с него от шест години, но все още се срамуваше от интимността на съпружеството. Двете деца спяха на другият одър в стаята. Ленка беше на пет, а Слави на три години. Същински ангелчета с руси косички, синеоки и красиви. Лежаха един до друг и се усмихваха в съня си.
Ангелина стисна очи, но нямаше да заспи, така че внимателно премести ръката на мъжа си, полека стана от постелята, облече се и затрополи по стълбите надолу към първия кат. Там в кухнята спеше свекърва й Елена, но щом влезе тя отвори очи.
- Добро утро, мамо - поздрави я снахата, а старата промърмори нещо и се обърна на другата страна.
Ангелина донесе съчки, запали огнището, обели няколко картофа, лук, домат, чушка, изми ги и ги сложи да поврат. Докато се размърдат децата и мъжът й, щеше да стане чорбата. Нещо трябваше да сложат в устата си за закуска. Не бяха от най – заможните, но не бяха и бедни. Петър имаше десетина овце, няколко кози, три кучета и от пролет до зима пасеше стоката и на други от селото, през лятото на егрек над селото, където имаше тучна трева за животните и бистра водица. Сега на егрека беше ортакът му Стоян, а Петър щеше да ходи на пазара в града, кожи имаше да продава, също и сирене за гражданите.
Ангелина излезе навън. Топлата юнска утрин бавно се пробуждаше. На изток небето беше още млечно, а няколко облака розовееха в далечината. Тя взе гребена и разпусна косите си. Те бяха на вълни от сплитането им. Намокри ги с ръка, и прокара кокалените зъбци внимателно. Разреса се, раздели косата на две и сплете плитките си. Наплиска си очите с вода, после уми шията и прокара мокра ръка по гърдите си. После поля цветята в саксиите, които бяха наредени на прозореца отвън. Мушкатата червенееха на хубави топки и радваха очите й. Обичаше цветята и в градината отвън имаше петлюв гребен, обички, перуники, шибои и всякакви други цветя.
Когато влезе в одаята, бабата беше станала и седнала на миндера до прозореца. Горе – долу се разбираха двете, кога едната замълчи, кога другата се поразсърди, но общо взето каквото и да ставаше, лоши думи не излизаха навън от дома им. Свекървата беше загубила много деца и само Петър оцеля, той й беше едничък. Почина и мъжът й, тя отгледа го сама сина си. Даваше мило и драго за него. Щом прокашляше или настинеше изпадаше в паника, хукваше при Атиже – туркинята, дето лекуваше децата. Що дарове й беше занесла, само и само да се оправи малкият. И тоя заякна, източи се, стана хубав млад мъж.
Залюбиха се с Ангелина, ожениха се, деца се народиха, хубави дечица - двечки, каката беше кръстена на свекървата, а малкият на покойния й мъж. Елена гледаше децата, снахата ходеше на нивата и после се качваше и на егрека при Петър – носеше му хляб и храна. Елена беше скътала пари, направи им хубава сватба, сложи на снахата махмудията, дето я имаше от майка си. Младите й целунаха ръка, всичко беше както трябва. Въведе ги в дома, даде им горният кат с чардака, а тя се свря на долният кат.
Ангелина беше хубаво девойче от съседното село, имаше сестра и двама братя, но баща й беше кръчмар и от много пиене си замина, сега двамата братя въртяха кръчмата. Стройна, синеока, с руси пшенични коси, шеташе уверено и бързо, но претупваше в бързината си нещата, а Елена беше тертиплийка, харесваше всичко да е безупречно и наредено. В началото й правеше забележки, после я скастряше, а сега вече мълчеше и стискаше долната си устна. Ангелина се беше оплакала на Петър и той взе страната на жена си, така че бабата се сви и много – много не се обаждаше. Остави ги да правят каквото искат. Радваше се на децата, вдетеняваше се с тях, пееше им, водеше ги на гости при по-малката си сестра, която живееше в същото село. Беше отпусната и спокойна като стара река, която си знае пътя и коритото.
Петър беше в кухнята, когато Ангелина влезе. Сложи чорба в паниците, разчупи хляба и тримата засърбаха.
Децата още спяха горе, когато Петър впрегна конете и Ангелина се качи в каруцата до него. Сложи набързо един мисал с малко хляб и сирене, едно шише с вода, мотиката и се хвана за ръката му. Извади забрадка, зави плитките си над главата и я завърза стегнато. Каруцата затрополи по калдаръма, селото мълчаливо остана назад и те поеха по черния път.
- И да купиш нещо на децата от пазара – усмихна се Ангелина – нещо сладко, я шекерче, я кравай със сусам. Така ми се идваше на пазара, ама трябва да зария картофите…Другата седмица ще дойда.
Петър кимна и я придърпа към себе си. Още я желаеше и не можеше да й се насити. Устните му се залепиха за бялата й шия и звучно я целунаха. Ангелина се задърпа:
- Уххх….недей…ще ни види някой…
- Кой…никой няма….виж нивята…още никой няма…Ангелинче мое…
- Я си карай по пътя, довечера ще дойда на егрека, чакай ме. И да купиш малко сол и ориз, че свършват.
Петър я остави на нивата и продължи.
- Диййй….дийййй…- дръпна конете да потеглят.
Ангелина хвана мотиката и започна да копае. Още беше хладно и работата й спореше.
На обед слънцето започна да прежуря. Изпотена и морна, тя се спря до реката, която течеше лениво до нивата им.
Огледа се, нямаше никой наоколо. Седна до ракитите, изхлузи чорапите си и натопи крака във водата. Беше хубава студена вода. Потръпна от хлад. Реката идваше от планината, беше бистра, но имаше хлъзгави обли камъни. Щеше да почине и да се разхлади, останаха няколко реда с картофи, после щеше да ги довърши.
Загледа се в реката. Бистра, хубава река. Наоколо тополи издигаха клони нависоко. Чу се кукувица. Кукуууукукккуууу... Тя се засмя и си помисли, че няма ни една пара в джоба, но Петър имаше пари, отиваше на пазар...
Замисли се...има късмет- роде две деца, две слънца- и дъщеря и син. Растата - хубави и здрави. И с Петър случи - добър, благ, кротък. Работлив е, дума не й повишава, гледа семейството. Не прекалява с пиенето, както беше покойният й баща и двамата й братя, дето като пийнат и... стават зли и лошави.
Слънцето я замайваше, и тя цамбуркаше с крака във водата. Беше щастлива и отпусната. Светът й беше се свил в сърцето й. Беше благодарна за този спокоен живот, пълен с обич и хубавини.
Ангелина свали един кат дрехи и остана по риза. С бавни и предпазливи стъпки влезе във водите . Внимаваше да не се хързулне на някой камък и да падне. Беше на дълбокото, водата й стигаше до брадичката, разхлаждаше се, когато чу конски тропот.
Обърна се и го видя. Бей Ахмед Карауглу.
Беят стоеше на брега и я гледаше втренчено. За него се носеха лошотии…злини беше сторил и цялото село се боеше от коварният му нрав. Усмивка опъна устните му. Очите му светеха като на авджия кога види сърна...
Ангелина прехапа устни и кръвта й заблъска в слепоочието…
Продължава…
© T.Т. Все права защищены