21 янв. 2010 г., 12:04

Хората

992 0 2

Хората са родени с блян за мечти,
които често остават мечти.
Отначало мислим, вървим и бягаме после,
за да достигнем мечтата си.
От опит знам колко е енергизиращо
да вярваш и бориш за мечтата си,
докато не осъзнаем - дали е постижима!!!
Но и тогава осъзнаваш, че това, което имаш
у дома, е по-добре от мечтата ти и по-добро.
Когато изгубиш нещо, отваряш място
за нещо друго, което си струва.
Нещо, което не си очаквал и мислел за него.
Това, което те кара да мислиш, че досега си изживял,
е по-добро, от което си мислил и се усмихваш.
Пътуването те чака зад всеки ъгъл,
а сложността и стъпалата
са пред теб всеки ден.
Защото накрая, силата не е в онези, които са си тръгнали,
а  у тези, които са оставили нещо след себе си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Някой Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да написал си го отвпряш вратичка за ново изживяване, изгубваики някой или нещо, сега следвай това, което сам си написал!
  • Този път те разбрах!Желая ти щастие с това,което имаш до теб!

Выбор редактора

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...