21.01.2010 г., 12:04 ч.

Хората 

  Проза » Други
726 0 2

Хората са родени с блян за мечти,
които често остават мечти.
Отначало мислим, вървим и бягаме после,
за да достигнем мечтата си.
От опит знам колко е енергизиращо
да вярваш и бориш за мечтата си,
докато не осъзнаем - дали е постижима!!!
Но и тогава осъзнаваш, че това, което имаш
у дома, е по-добре от мечтата ти и по-добро.
Когато изгубиш нещо, отваряш място
за нещо друго, което си струва.
Нещо, което не си очаквал и мислел за него.
Това, което те кара да мислиш, че досега си изживял,
е по-добро, от което си мислил и се усмихваш.
Пътуването те чака зад всеки ъгъл,
а сложността и стъпалата
са пред теб всеки ден.
Защото накрая, силата не е в онези, които са си тръгнали,
а  у тези, които са оставили нещо след себе си.

© Някой Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да написал си го отвпряш вратичка за ново изживяване, изгубваики някой или нещо, сега следвай това, което сам си написал!
  • Този път те разбрах!Желая ти щастие с това,което имаш до теб!
Предложения
: ??:??