Удължаващите се дъждовни нощи съживиха природата след дългото и горещо лято. Сутрин все по-често започнах да виждам запътили се нанякъде умислени охлюви. Те често стават жертва на забързани хора и коли. Животът не вменяваше никому вина, защото бе проява на естествения подбор в природата. Приемах случващото се за безмислена смърт и от малък ги премествах някъде в тревата на близка градинка. Знаех, че макар и за кратко, по този начин удължавах живота на тези беззащитни живи същества. Разбира се, че за много хора б е безмислена постъпка, но предпочитам да дарявам при възможност живот, вмето смърт. Последното може да причинява всеки. Дори след убийството да се снима до трупа, а след това да закачи главата на трофея на стената.
Тази сутрин имах работа в Централна поща. Слънцето се оглеждаше в огледалото на уличните локви. Въздухът бе изпълнен с отдавно забравено усещане на свежест и чистота. Врабчетата търсеха червейчета в градинката до Народния театър с надежда да изпреварят нахлуването на ...