ХРОНИКА НА ЕДИН ПОЛЕТ
12.05
Пътуването със самолет е високо и интересно занимание, едно малко, летящо в непосредствена близост до облаците общество, обединено от общата посока и добре, дори учтиво прикриван страх от големи пропадания и катастрофи. Екипажът е сред най-уважаваните и компетентни в света, екипажът е безсмъртен.
12.09
Шумът на двигателите е равномерен и монотонен, дори приятен и приспиващ, младата жена на седалката в ляво от мен навремени клюма, тогава брадичката й почти опира гърдите подобно замислен античен профил, изрязан върху светлия фон на илюминатора. Пътува сама в семпъл и елегантен костюм в охра, ръката виси така, че два от пръстите леко докосват безупречно чистия мокет, по който виждам (без да чувам) стъпките на стюардесата. Една съвършена организация в един мирен свят, понеже получавам бирата си студена и, когато вече наистина ми се пие, (с наистина любезна, даже малко съучастническа усмивка) - наоколо вече почти всички спят, а това някак си означава, че и на мен ...