Докато беше влюбен, очите ти искряха... влагата в тях имаше един особен живец, в който сякаш че ако се потопиш, ще се преродиш... Така бих искала да те запомня. Беше някак палав и игрив. Младееше. Излъчваше невероятен чар и енергия. Всичко в тебе беше различно. И погледът - закачлив и много казващ, и устните - влажни и силни, и лицето - смирено и благо. Излъчваше чар на хубав мъж, улегнал, зрял мъжкар, който е доволен от себе си и от находката си. Говорът ти беше друг - говореше малко, а казваше много. Трепереше на първите ни срещи, не можеше да координираш движенията си от вълнение... искаше да ми се харесаш... на всяка цена. Хех... беше много сладък и забавен. Стъпваше все едно по пружинки, никога не знаехме къде отиваме, губехме представа за времето и щом ме гушнеше, сякаш се залепяхме един за друг. Подлагаше винаги ръка под гърба ми, за да ми е удобно и приятно, защото аз бях твоето момиче, твоето дете, твоята любов... за която твърдиш сега, че не съществува. Нима не бях истинска, ...